Господин Славов, през декември миналата година Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) поиска от Конституционния съд (КС) тълкувателно решение дали чл. 125, ал. 2 от Конституцията задължава върховните съдии да се произнасят по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция. Като бивш конституционен съдия и председател на ВАС, в каква посока очаквате да се произнесе КС?
Решението на Пленума на ВАС да сезира Конституционния съд (КС) с искане за тълкуване на чл. 125, ал. 2 КРБ като първи акт на новия председател (съдия Георги Чолаков – бел.ред.) ме изненада. Очевидно е какво разрешение се търси от КС, но имам резерви, че това е пътят да се достигне до него.
Конституционният съд вече допусна искането на ВАС за разглеждане по същество с определение от 16.01.2018 г. С определението съм поканен от КС (чл. 20а, ал. 3 от ПОДКС) да дам правно мнение по предмета на делото, затова Ви отговарям телеграфно. Без да обсъждам, че текстът по чл. 125, ал. 2 КРБ е тълкуван през 1993 г. и че е възможно повторно сезиране на съда, аргументите, развити от ВАС и възприети от КС за неяснота и двусмислие на конституционния текст, не са убедителни.
По съществото на искането за тълкуване трябва да се има предвид, че става въпрос за конституционна норма, приета от Великото народно събрание, в сила от 1991 г. Глава шеста "Съдебна власт" от КРБ регламентира нова организация на съдилищата, в т.ч. възстановяване на ВАС, но не предвижда създаване на регионални административни съдилища. Волята на конституционния законодател относно родовата компетентност по споровете за законността на актовете на МС и министрите е ясна и недвусмислена. Развитите в искането съображения като възможно второ тълкуване на обсъждания текст, съгласно което ВАС да упражнява правомощията си по чл. 125, ал. 2 в касационното производство, е абсурдно на много основания, но дори и заради това, че производството не е задължително, а зависи от волята на страните.
Разпоредбата на чл. 125 КРБ не определя основните правомощия на ВАС (така стр.10 от искането). Основната функция на съдебната власт, в т.ч. и на ВАС, е правораздавателната дейност (чл.119, ал. 1 КРБ).
Съществено е, че при упражняване на правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ – Конституционният съд не може да осъществява консултативна дейност или да се поставя в положение на позитивен законодател.
В тази връзка двама народни представители поискаха изменения в Административнопроцесуалния кодекс, които предвиждат създаването на Централен административен съд (ЦАС) и съответно промяна в подсъдността по ред дела. Пред "Правен свят" вносителите на проекта – Данаил Кирилов и Христиан Митев заявиха, че инициативата за създаване на новия съд е на самите съдии. Нужен ли е, не беше ли по-лесно част от делата да се поемат от Административен съд София-град?
Създаването на Централен административен съд е едно от възможните решения за преодоляване проблемите на административното правораздаване, които в последните години се задълбочават.
Идеята за Централен административен съд се обсъжда още от 2004 г. и е жалко, че досега не беше създаден. Единият от вносителите на законопроекта за ЦАС в предишния състав на Народното събрание бе съвносител на друг провален на второ четене законопроект, касаещ подсъдността на ревизионните актове и изборна местна подсъдност, с идея също да реши проблеми на административното правораздаване.
Само за сведение, системата на административните съдилища, преди приемането на АПК, трябваше да има друг вид. Но през 2006 г. НС не се съобрази с проекта, изготвен от екип с ръководител проф. Кино Лазаров. Депутатите иззеха законовата компетентност на ВСС и създадоха различна от проекта система от 28 съдилища, която миналата година отбеляза 10 години от създаването си, но търпи сериозни критики.
Сега, на основата на очакваното решение на КС, внесените и висящи в НС два проекта за промени на АПК, натрупания опит и очертаните проблеми трябва, след сериозно обсъждане, да се пристъпи към реформиране на системата. Меко казано, не е административно правораздаване да насрочваш дела след 2 години, което се случва във ВАС.
Между другото, още по-належащо е да се направи нова организация и на общите съдилища в страната, в т.ч. и ВКС. Върховните ни съдилища имат численост, единият от почти 100, а другият от над 100 съдии, които сами раждат противоречива практика, вместо да правят обратното.
Решаването на проблемите на парче, както бе посочено, не води до резултати, а в Актуализираната стратегия за съдебната реформа няма идеи за сериозна промяна. Обсъжданата от ВСС съдебна карта вече над 5 години продължава да се обсъжда! Всички сме убедени, че 184 съдилища в обезлюдялата България са много!!!
Преди повече от 7 години съм направил предложение за нова организация на съдебната власт. Отразявано е и в "Правен свят". Промяната, без да засяга принципа на достъп до правосъдие, във всички случаи ще се отрази незабавно на бързината на правораздаването и на качеството на постановяваните съдебни актове. Не е маловажно също, че ще се намали бюджетната издръжка на съдебната система минимум със 100 млн. лв. Може би трябва да изпратя предложението си за реформи на министър Владислав Горанов, предвид очаквания финансов ефект, за да започне неговото сериозно обсъждане.
Следва ли, ако бъде създаден ЦАС, да бъде обособена и Централна административна прокуратура или Върховната административна прокуратура ще е достатъчна?
Въпросът с прокуратурата при евентуално учредяване на Централен административен съд вероятно ще се реши както при създаването на регионалните административни съдилища. По-интересно е да си припомним, че при създаването на АПК, като вариант се обсъждаше мястото и задължителното участие на прокурора в административния процес.
Може би с оглед нарасналите изисквания и обществени очаквания от прокуратурата в наказателното производство, участието й в административното правораздаване следва отново да се обсъди, без разбира се да се засягат правомощията й относно контрола за законност на административните актове и възможността да се атакуват по съдебен ред.
Източник: http://legalworld.bg
