Миналата година обвинител №1 постави пред върховните съдии три въпроса (виж карето), по които е установил противоречива практика. ВКС споделя констатацията му, че в някои съдебни решения неправилно е постановено връщане на делото. Това според Наказателната колегия обаче „се дължи на непознаване на задължителната тълкувателна практика на ВКС или на явното ѝ игнориране и несъобразяване с нея“.

В акта си, с който оставя без разглеждане искането на Сотир Цацаров за постановяване на тълкувателно решение, ВКС сочи, че отговорите на всички въпроси, които той поставя, може да бъдат намерени в тълкувателно решение №2 от 7 октомври 2002 г. на ОСНК по т.д. №2/2002 г. (виж прикачения файл). То не е загубило своята актуалност, въпреки че е постановено при действието на стария Наказателно-процесуален кодекс (НПК).

Тълкувателно решение №2 от 2002 г.

Според ВКС изводът за актуалност на тълкуването от 2002 г. не се разколебава и от последните изменения в НПК, които влязоха в сила на 5 ноември 2017 г. С тях беше изменен чл. 249, като в четвъртата му алинея беше регламентирано кое допуснато на досъдебната фаза процесуално нарушение е съществено и отстранимо и следователно може да доведе до връщане на делото.

„При дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК“, изтъква днес Наказателната колегия.

С тълкувателното решение от 2002 г. са дадени задължителни указания на съдилищата относно това кои нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, са съществени и налагат връщане на делото на прокурора. Специално внимание е отделено на различията в правомощията на държавния обвинител и на съдията-докладчик да извършват преценка на доказаността на обвинението, както и на съдържанието на обвинителния акт.

С днешното си решение Наказателната колегия посочва и какво разрешение са намерили въпросите, които постави главният прокурор миналата година.

По първия му въпрос ВКС припомня: „В т. 1 от цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че докато прокурорът може да върне делото на разследващите органи, когато констатира, че доказателствата не са достатъчни за обосноваване на обвинението, съдът не притежава подобно правомощие. Непълнотата и противоречието в доказателствата, събрани в досъдебната фаза, се преодоляват в хода на съдебното следствие като съдът извършва необходимите действия за разкриване на обективната истина по искане на страните или по свой почин“.

В същата т. 1 от тълкувателното решение от 2002 г. се съдържа и разрешение на проблема, визиран във втория пункт от искането на главния прокурор. „ОСНК е напомнило, че задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър и основните принципи на наказателния процес – състезателност и равнопоставеност на страните, предопределят границите на съдебния контрол за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. С тези аргументи е отречена като незаконосъобразна практиката на част от съдилищата да използват правомощията си за връщане на делото в предходната процесуална фаза за подпомагане на една от страните – прокуратурата, с указания за повдигане на ново обвинение срещу подсъдимия или за привличане на други лица в качеството на обвиняеми“.

В т. 4.2 от тълкувателното решение от 2002 г. пък са изложени доводи за изискванията към реквизитите на обвинителния акт с оглед на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. „Прието е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, а заключителната част трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателния закон, който трябва да се приложи; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. Направен е извод, че отсъствието на останалите реквизити, посочени в чл. 235 от НПК (отм.), не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за връщане на делото на прокурора. Същевременно не е поставено изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието“, пише в днешното си тълкувателно решение Наказателната колегия.

Източник: https://news.lex.bg/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B...