Така следва да се приеме, че първият Закон за адвокатите в България е приет от Петото Обикновено Народно събрание на 22 ноември 1888г. (ДВ, бр. 140/24.12.1888 г.). Законът не е установявал корпоративно устройство на адвокатската професия. Приемането на адвокатите е ставало чрез “приписване” към окръжен съд с определение въз основа на молба, подкрепена със съответни документи, установяващи притежаването на изискваните от закона положителни качества за званието “адвокат” на молителя и липсата на отрицателни качества. Дисциплинарният надзор е бил поверен на окръжните съдилища. Все пак се е предвиждала възможността за избор на адвокатски съвети, които са могли да поемат осъществяването на дисциплинарната отговорност. Ясно е, че този закон практически не е организирал адвокатската професия.
Едва със Закона за адвокатите, приет на Втората редовна сесия на Двадесет и първото Обикновено Народно събрание на 24 юни 1925 г. (ДВ, бр. 78/8.7.1925г.), адвокатурата се организира на съвършено нови основи. Законът е изграден на два принципа: на самоуправление и на самоконтрол, необходима предпоставка за пълната независимост на адвокатурата. За осъществяването на тези принципи е установено корпоративното й устройство. Адвокатите задължително членуват в адвокатски колегии, които са юридически личности. Нейни органи са адвокатските съвети, които имат изпълнителни, управителни и дисциплинарни функции. Именно тези функции са делегирани от закона, което прави адвокатските колегии публично-правни тела с публично-правни органи. Върховен орган на самоконтрола и самоуправлението на адвокатурата е Висшият адвокатски съвет, състоящ се от 15 редовни и 15 допълнителни членове с четиригодишен мандат; такива са могли да бъдат само членове на Софийската адвокатска колегия избирани от общо събрание на председателите на адвокатските съвети. Съставът е бил подновяван по наполовина всяка втора година. Висшият адвокатски съвет съгласно чл.102 от Закона изготвя правилник за стажа, произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж и относно приемането в колегията, определя колегиите в страната, съставя и води списък на всички адвокати в страната, и действа за неговото обнародване в “Държавен вестник”, произнася се по оспорванията и по избора на адвокатските съвети, одобрява или изменява издадените от адвокатските съвети техни наредби и правилници, представлява висша дисциплинарна инстанция, издава общи наредби в духа на закона, както и изпълнява всички наложени му от закона задължения.
Установяване на нов държавен строй след 9 септември 1944г. налага промяна и в организацията на адвокатурата. Законът от 1925 год. е отменен на 16 октомври 1947г. с нов Закон за адвокатите (ДВ, бр. 257/5.11.1947г.). Законът предвижда също, че адвокатските колегии са юридически личности, чиито органи са общото събрание и адвокатския съвет. Запазен е и Висшият адвокатски съвет, но с по-ограничени функции. Предвидено е, че изготвя правилник за стажа (за влизането му в сила обаче е било необходимо одобряването му от министъра на правосъдието), произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж и вписването и заличаването по колегии и издава общи наредби в духа на закона. Висшият адвокатски съвет според закона не е имал никаква съдебна дисциплинарна компетентност. Дисциплинарното преследване е могло да бъде възбуждано не само с решение на адвокатския съвет, но и с определение на съдилищата, ако дисциплинарното провинение е било извършено пред тях. Дисциплинарната отговорност се е осъществявала от Дисциплинарен съд, съставен не само от адвокати, но и от съдии. Решенията на дисциплинарния съд подлежат на обжалване пред Висшия дисциплинарен съд в състав трима съдии от Върховния касационен съд и трима адвокати от състава на Висшия адвокатски съвет. Ръководната идея на този закон е, че адвокатската професия се упражнява само чрез адвокатски колективи като се изключва пряко договаряне между отделните адвокати и клиентите. Работата се е разпределяла между членовете на колективите от секретарите на същите,техни ръководители и представители. Последните са определяли адвокатските възнаграждения по установена от Министерството на правосъдието тарифа, като са били внасяни в касите на колектива, от която адвокатите са получавали част от тези възнаграждения след представяне на съответни удръжки.
Законът от 1947 год. е отменен с Указ за адвокатурата (ДВ, Изв. бр. 49/10.6.1952г.) с последващи изменения и допълнения). Висшият адвокатски съвет е премахнат съгласно чл.30 от указа. Общо ръководство и върховният надзор върху дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации (заменили адвокатските колективи) принадлежи на министъра на правосъдието. Решенията и разпорежданията на съветите на адвокатските колегии подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието, който може да изменява или да отменява решенията на съветите на адвокатските колегии по всички въпроси ако това се налага от обществените интереси. Съветите са длъжни да изпращат на Министерство на правосъдието преписи от всички техни решения и отчети. Министерство на правосъдието е овластено да издава правилници по организацията и дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации, и на дисциплинарните комисии
