КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ СИЛНА АДВОКАТУРА?

Стоян Желев е адвокат с близо 30-годишна практика в Софийската адвокатска колегия и член на Висшия адвокатски съвет(ВАдвС). Брат е на починалия преди три седмици президент Желю Желев. В деня, в който разговаряхме с адв. Желев, Председателят на ВАдвС Ралица Негенцова и нейни колеги дадоха специална пресконференция във връзка с реакциите на отделни правни гилдии срещу внесения в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Както на пресконференцията, така и в публично огласена декларация висшият ръководен орган на адвокатурата изрази категоричното несъгласие на цялата професия с позиците на Нотариалната камара, на Националния съюз на юрисконсултите и на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия. Според ВАдвС тези позиции съдържат недопустими квалификации, некоректни внушения и представляват грубо вмешателство в организацията и дейността на адвокатурата. "Не водим война с никого, но няма да отстъпим, защото защитаваме обществения интерес!", категорична е Негенцова.

Адвокат Желев, защо приектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата беше нападнат внезапно от няколко страни след внасянето му в Народното събрание?

- Защото представлява първата сериозна стъпка за провеждане на една цялостна и истинска съдебна реформа. Формално Адвокатурата е извън съдебната система, но съдебна реформа без нея не може да се направи и това трябва да е ясно на всички. Ние винаги сме били двигател на реформите и в случая измененията в Закона за адвокатурата бяха направени максимално демократично. Отдолу, чрез колегиите в цялата страна, обединяващи повече от 12 000 адвокати. Извън обсъждането по места и провеждането на 17 извънредни Общи събрания по отделните колегии, бяха проведени две национални съвещания и две национални конференции. Проектът беше оповестен на всички възможни сайтове на адвокатурата, бяха събирани мнения от всички желаещи колеги. По-качествено проведена законодателна инициатива не мога да си представя.

Защо отделни гилдии и дори организации извън юридическата общност се нахвърлиха върху промените в един устройствен закон на отделна правна професия, при това най-масовата?

- Значимостта на адвокатската професия е изключителна и точно заради това за разлика от тези гилдии, тя е конституционно регламентирана – чл.134 и др. от Конституцията. В целия цивилизован свят на Адвокатурата е предоставен статут на самоуправляваща се и независима професия, защото тя изнася на гърба си налагането и защитата на правовия ред в обществото, бранейки ежедневно интересите на гражданите и на фирмите. Законодателят е преценил, и то с пълно право, че нотариусът, частният съдебен изпълнител и юрисконсултът не може да разполагат с толкова висок ранг, какъвто е даден на адвоката.

В сравнение с уредбата на адвокатската дейност Законът за нотариусите е още в „тийнейджърска“ възраст, но представителите на тази професии ги обявяват за непоклатим и отказват на адвокатурата да бъдат върнати изконни нейни дейности.

- Тези хора подхождат доста егоистично и като че ли - комерсиално. Да, става въпрос за защита на техния монопол - нито повече, нито по-малко. Сякаш тях не ги интересуват ценностите, които ние защитаваме? Всъщност отказват на адвоката да бъде предоставена официална удостоверителна власт за един относително малък кръг частни документи, а в същото време тази власт му е предоставена и сега по отношение представените от него документи по всяко едно дело в съда. При това адвокатът заверява дори официални документи относно факта, че представеното пред съда копие е идентично с оригинала. Съдията, значи, приема тази удостоверителна дейност, но нотариусът – не!

Ами кметовете, които заверяват пълномощни без дори да са юристи?

И за тях трябва да се каже. Откъде-накъде един кмет, който теоретично може да бъде и с основно образование, има право да заверява „измислени“ пълномощни, с които се правят грандиозни имотни измами, а опитен адвокат не може? Та адвокатът носи по закон всякаква отговорност за действията си - дисциплинарна, гражданска и наказателна, докато кметът не носи практически никаква. А въз основа на това пълномощно нотариусът удостоверява прехвърлянето на собственоста! Знаете ли колко такива случаи са минали през ръцете ми и колко клиенти измряха в резултат на такива действия, очаквайки правосъдие след кражба на имотите им?

Излиза, че обратно на високото й призвание, на Адвокатурата се вменява изначална недобросъвестност, от която обществото трябва да бъде пазено?

- Точно това безобразно схващане внушават подобни изявления. Ами дайте пък да видим, щом ни сочат, че сме заплаха за гражданския оборот, а частните нотариуси са негов гарант, откога започна бумът с имотните измами, а? Ама били си направили в Нотариалната камара регистър на пълномощните за повече сигурност. А кой казва, че ние няма да го направим? Точно такава е идеята - удостоверяването да става контролирано и заверките да влизат в регистър. Питам: защо нотариусите не повдигат въпроса, че общинските администрации не водят регистри за заверените от кметовете пълномощни? С какви очи техни представители стигнаха дотам да твърдят, че с някои от исканите промени сме ставали заплаха за националната сигурност?! Това е ужасна манипулация на общественото мнение, която минава всякакви граници! Някои хора са толкова вперени в пъпа и в портмонето си, че не виждат нищо добро в опита ни да разширим защитата на обществения интерес, въвеждайки модерни европейски ценности.

Друг аргумент срещу разширяване на адвокатските правомощия е, че адвокатът не може да бъде независим в приложението на закона, защото винаги е страна. А каква е гаранцията, че нотариусът е независим арбитър, щом като според устройствения му закон той може да дава и консултации на страните?

- Много точен въпрос. Ако нотариусът преглежда само формално обстоятелствата по сделката и си прибира таксата, адвокатат Желев го интересува дали сделката е законосъобразна и дали защитава интереса на клиента си. И за разлика от нотариуса, адвоката Желев може да се прости с професията и с куп пари, ако се окаже, че клиентът му е купил нещо което го няма. Добре е да се знае, че нотариусите нямат нормативното задължение и не защитават интересите на страните в сделките. А тези интереси в известна степен винаги се разминават. Тук е мястото да кажем, че в контактите помежду ни ръководството на Нотариалната камара не е агресивно настроено. Струва ми се, че отделни нейни представители прекалиха и преекспонираха страховете си вероятно поради натиск от провинциалните й членове. Тези нотариуси вече нямат такива обороти като при летящия им старт като нова правна професия през 1998 година. Не ние сме обаче носителите на кризата.

Освен това тя е за всички, нали?

Да. И не може около 500 нотариуси да определят как ще изглежда професията на над 12 000 адвокати. Те могат да кажат как ще изглеждат техните професии, при това в далеч по-малка степен, защото държавата им предоставя свои публични функции и е в правото си да ги контролира и да урежда правомощията им. При това не е вярно, че предоставянето на удостоверителни функции на адвокатите го нямало никъде в Европа. Камарата изхожда от системата на т.нар. „Латински нотариат“, но тя в Европа не е единствена. Великобритания, Норвегия, Германия, Кипър, Малта също са в Европа. Системата на Латинския нотариат не изключва правото на адвокатите да извършват удостоверявания на частни документи, които, забележете, не подлежат на вписване, както предвижда законопроекта ни.

Разширяването на обхвата на адвокатския изпит за прием в професията също предизвика коментари.

- Тази тема е много важна, защото по нея не ни опонират официално с аргументи, но ми се струва че е ключова за неочаквано проявената тези дни агресия. Става въпрос за говоренето срещу рестрикциите по отношение достъпа до адвокатската професия. А ние предлагаме регулации в посока на тези, от които други правни професии се ползват вече второ десетилетие! Но пак не ги достигаме, защото никога не сме поставяли въпроса за фиксиране броя на адвокатите според населението, както е например при нотариусите. Не може обаче адвокатурата да служи като „кошче за отпадъци“ за юристи, които са изхвърлени от други системи или просто не са успели да прескочат високите им зидове.

Които вече станаха практически непреодолими.

- А знаете ли дори и при първоначалния прием през 1997г. кой можеше да направи нотариална кантора или кантора на частен съдебен изпълнител? Откъде дойде първоначалният капитал на някои хора, за да пуснат в действие луксозните си кантори? Много от силовите групировки "инвестираха" в такива кантори - ние ги знаем кои са и не водим там клиентите си. Става въпрос не само за лобиране, но и за финансово обезпечаване. Говори се и за едни 7.5 млн. лева, дадени за да „минат“ устройствените закони за нотариуси и други. Адвокатурата обаче никога не е спъвала приемането на законите за нотариусите и за частните съдебни изпълнители. Напротив, много адвокати помагаха в изготвянето на тези нормативни актове, а и много наши колеги преминаха в тези правни професии. Приемаме и сега, че те са необходими и полезни, стига да не се държат като пожизнени монополисти благодарение на ограничението за брой нотариуси спрямо населението по райони!

Затова ли Ви упрекват, че правите опит да дефинирате детайлно обхвата на адвокатската професия?

- Отпорът в тази насока беше силен още докато изготвяхме проекта. Но сегашната реакция срещу него веднага след като беше внесен в Народното събрание не може да е случайна. Ясно е, че са засегнати нечии интереси, но дайте да видим чии - тези на гражданите или тези на неколкоскотин души в държавата? В тази връзка да не забравяме, че България е живяла много дълго без тези две частни професии - на частните нотариуси и на частните съдебни изпълнители. Те са били непознати за правната й система, но въпреки това ние не искаме това време да се върне. Нито пък забраняваме на тези професии да извършват предвидените в устройствените им закони дейности. Не приемаме обаче претенцията им да се изживяват за единствените защитници на обществения интерес. Особено при сегашното състояние на законодателството - то стана изключително обширно и крайно опасно откъм процесуални срокове.

Шумна е съпротивата и срещу предложения санкционен механизъм срещу лица, изпълняващи адвокатски дейности по занятие без да имат такива права. Може ли обаче да бъде ограничена със закон една нелегална дейност, ако законт не предвижда съответните санкции за нарушителите?

- Става въпрос за нерегламентиран и опасен бизнес, който е част от сивия данъчен сектор. Цялата адвокатска гилдия е настръхнала срещу това порочно явление. Негодуванието е всъщност от години, но ескалира заради липсата на ответни мерки. Адвокатски "услуги" извършват вече хора от „кол и въже“ - полицаи, застрахователи, счетоводители, всевъзможни консултанти и какви ли още не. За повечето от тези хора единствената цел е измамливо придобиване на активи. Те няма как да измамят адвокатите, но мамят гражданите. И затова предложените от нас промени са изцяло в полза на гражданите. Предложението ни е санкционирането да става по реда на Закона за административните нарушения и наказания, защото това е единственият съществуващ правен ред в тази насока. Но, както беше казано на пресконференцията на Висшия адвокатски съвет тази седмица, готови сме да обсъдим и други идеи в тази насока.

Възможно ли е да отстъпите за санкциите?

- Твърдо не. Категорични сме, че адвокатурата не може повече да бъде „разграден двор“. Усещането за „разграден двор“ дойде по ред обективни и субективни причини. Първата от тях е, че за ограничен период от време се наложи професията да премине двукратно за последните 20-тина години през промяна и различна правна уредба в много широк смисъл. Първата промяна бе в началото на 90-те години на ХХ-ти век поради смяната на обществената система и ценности, а другата кардинална промяна бе свързана с подготовката и приемането ни в Европейския съюз. Вече посочих огромното съкращаване на процесуалните срокове, но на тази плоскост е и повсеместното премахване на служебното начало в гражданското съдопроизводство. Тези промени смениха философията на положението на страните и на ролята на адвоката в процеса. След смъртта на нашия голям учител проф. Живко Сталев и приемането ни в Европейския съюз се намериха висши съдии, които си прокараха един Граждански процесуален кодекс изцяло в своя услуга. По-точно в услуга на магистратите от ВКС. Под претекста за бързо правосъдие гражданите бяха лишени от правосъдие и справедливост, а делата пак си се влачат с години, макар и вече практически само на две съдебни инстанции. Днес Висшите съдии вместо да правораздават, дописват законите чрез тълкувателна дейност в непознати за нашата правна традиция мащаби! Твърдят, че имали много работа, но правосъдието в техния случай не е толкова в тълкувателната дейност, колкото в контрола на долните инстанции за законосъобразност на постановените от тях актове!

Изискването през адвокатски изпит да минават и довчерашни магистрати предизвика странно недоумение.

- А за постъпване в съдебната система няма ли изпит за всички? Та там на изпит по закон се явяват дори кандидатите за съдебни помощници. Причина за напрежението е и огромният брой юристи, който произвеждат всевъзможните ВУЗ-ове. Ако поради липса на други възможности най-лесното за тях е да влязат в редиците на адвокатурата, докъде ще я докараме без засилване на контрола? Тепърва ще излизат корупционните схеми и ще се берат „гнилите ябълки“ на криворазбраната либерализация, обхванала или наложена в една или в друга степен всички правни професии. И трябва да се започне с образованието. Бил съм преподавател по правни науки когато имаше един Юридически факултет в държавата, сега периодично участвам като член на ВАдС в комисията по изпита за придобиване на правоспособност, който всички юристи държат в Министерството на правосъдието. Последния път се явиха 30 души и ако зависеше от мен, щях да кажа на 29 от тях: "Вън! Вие нямате нищо общо с правото." Но министерството пусна 29 от 30-те кандидати! В коя цивилизована държава дават толкова лесно лиценз на юрист?

Липсата на съдебна реформа доведе дотам всички днес да говорят за нея. Какво беше отношението на президента Желю Желев към съдебните проблеми, които по време на мандата му още не бяха публична тема №1?

- Вкратце ще кажа какво мислеше брат ми, Бог да го прости. Той имаше пълно уважение към Конституцията, държавността и институциите. И много се дразнеше, когато те се нападат по партийни подбуди. Желю не беше политик, но беше държавник. Може да е направил някои политически грешки, но не допусна нито една държавническа. На първо място беше уважението му към реда и правилата. Затова се чудя кой дърпа конците в сегашната негативна кампания срещу нашия законопроект? Ние предлагаме правила, чието въвеждане би умножило основанията и шансовете за съдебна реформа в пъти. Затова питам: Кой се страхува от една силна адвокатура?