История на ВАС

 ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

 

Първият опит за цялостна законодателна уредба на адвокатската професия е направен с постановленията на глава Х “За адвокатите”, (чл.181-211) от Закона за устройство на съдилищата от 5.2.1883г. (ДВ, бр. 16/12.2.1883г). Характерното в този закон е, че е подчинявал адвокатите на съдилищата и е предвиждал широки правомощия на зам.-министъра на правосъдието. Законът е срещнал съпротива и неговото действие е било суспендирано с княжески указ от 4.4.1883г. (ДВ, бр. 39/2.4.1883г.).

 

Така следва да се приеме, че първият Закон за адвокатите в България е приет от Петото Обикновено Народно събрание на 22 ноември 1888г. (ДВ, бр. 140/24.12.1888 г.). Законът не е установявал корпоративно устройство на адвокатската професия. Приемането на адвокатите е ставало чрез “приписване” към окръжен съд с определение въз основа на молба, подкрепена със съответни документи, установяващи притежаването на изискваните от закона положителни качества за званието “адвокат” на молителя и липсата на отрицателни качества. Дисциплинарният надзор е бил поверен на окръжните съдилища. Все пак се е предвиждала възможността за избор на адвокатски съвети, които са могли да поемат осъществяването на дисциплинарната отговорност. Ясно е, че този закон практически не е организирал адвокатската професия.

 

Едва със Закона за адвокатите, приет на Втората редовна сесия на Двадесет и първото Обикновено Народно събрание на 24 юни 1925 г. (ДВ, бр. 78/8.7.1925г.), адвокатурата се организира на съвършено нови основи. Законът е изграден на два принципа: на самоуправление и на самоконтрол, необходима предпоставка за пълната независимост на адвокатурата. За осъществяването на тези принципи е установено корпоративното й устройство. Адвокатите задължително членуват в адвокатски колегии, които са юридически личности. Нейни органи са адвокатските съвети, които имат изпълнителни, управителни и дисциплинарни функции. Именно тези функции са делегирани от закона, което прави адвокатските колегии публично-правни тела с публично-правни органи. Върховен орган на самоконтрола и самоуправлението на адвокатурата е Висшият адвокатски съвет, състоящ се от 15 редовни и 15 допълнителни членове с четиригодишен мандат; такива са могли да бъдат само членове на Софийската адвокатска колегия избирани от общо събрание на председателите на адвокатските съвети. Съставът е бил подновяван по наполовина всяка втора година. Висшият адвокатски съвет съгласно чл.102 от Закона изготвя правилник за стажа, произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж и относно приемането в колегията, определя колегиите в страната, съставя и води списък на всички адвокати в страната, и действа за неговото обнародване в “Държавен вестник”, произнася се по оспорванията и по избора на адвокатските съвети, одобрява или изменява издадените от адвокатските съвети техни наредби и правилници, представлява висша дисциплинарна инстанция, издава общи наредби в духа на закона, както и изпълнява всички наложени му от закона задължения.

 

Установяване на нов държавен строй след 9 септември 1944г. налага промяна и в организацията на адвокатурата. Законът от 1925 год. е отменен на 16 октомври 1947г. с нов Закон за адвокатите (ДВ, бр. 257/5.11.1947г.). Законът предвижда също, че адвокатските колегии са юридически личности, чиито органи са общото събрание и адвокатския съвет. Запазен е и Висшият адвокатски съвет, но с по-ограничени функции. Предвидено е, че изготвя правилник за стажа (за влизането му в сила обаче е било необходимо одобряването му от министъра на правосъдието), произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж и вписването и заличаването по колегии и издава общи наредби в духа на закона. Висшият адвокатски съвет според закона не е имал никаква съдебна дисциплинарна компетентност. Дисциплинарното преследване е могло да бъде възбуждано не само с решение на адвокатския съвет, но и с определение на съдилищата, ако дисциплинарното провинение е било извършено пред тях. Дисциплинарната отговорност се е осъществявала от Дисциплинарен съд, съставен не само от адвокати, но и от съдии. Решенията на дисциплинарния съд подлежат на обжалване пред Висшия дисциплинарен съд в състав трима съдии от Върховния касационен съд и трима адвокати от състава на Висшия адвокатски съвет. Ръководната идея на този закон е, че адвокатската професия се упражнява само чрез адвокатски колективи като се изключва пряко договаряне между отделните адвокати и клиентите. Работата се е разпределяла между членовете на колективите от секретарите на същите,техни ръководители и представители. Последните са определяли адвокатските възнаграждения по установена от Министерството на правосъдието тарифа, като са били внасяни в касите на колектива, от която адвокатите са получавали част от тези възнаграждения след представяне на съответни удръжки.

 

Законът от 1947 год. е отменен с Указ за адвокатурата (ДВ, Изв. бр. 49/10.6.1952г.) с последващи изменения и допълнения). Висшият адвокатски съвет е премахнат съгласно чл.30 от указа. Общо ръководство и върховният надзор върху дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации (заменили адвокатските колективи) принадлежи на министъра на правосъдието. Решенията и разпорежданията на съветите на адвокатските колегии подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието, който може да изменява или да отменява решенията на съветите на адвокатските колегии по всички въпроси ако това се налага от обществените интереси. Съветите са длъжни да изпращат на Министерство на правосъдието преписи от всички техни решения и отчети. Министерство на правосъдието е овластено да издава правилници по организацията и дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации, и на дисциплинарните комисии

 

Временни правила за устройство на съдебната част в България
Утвърден на 24.VIII.1878 г. от Руския императорски комисар в Пловдив

 

Повереници

 

Всяко правоспособно лице може да се явява в съдилищата само или чрез свой повереник. Повереник може да бъде всеки, който е достигнал пълнолетие и не е опорочен от съда, освен лицата от съдебното ведомство.

 

Закон за изменение на чл.98 от Временните съдебни правила (за поверениците - адвокати)
Утвърден с Указ № 651 от 1880 г., ДВ бр.84 от 12.XI.1880 г.

 

Условия за упражняване на професията повереник или адвокат:
• лицето да е пълнолетно;
• да владее официалния за страната български език;
• да е български поданик;
• да не е съден.
Чужди адвокати могат да представляват само чужди поданици. Всеки адвокат трябва да представи в съда свидетелство от общината си, че е правоспособно да ходатайства по чужди дела
Не могат да бъдат повереници:
• свещеници и монаси;
• учащи се;
• намиращите се под настойничество.

 

Закон за адвокатите
ДВ бр.140 от 12.XII.1888 г.

 

Условия за упражняване на адвокатска професия:
Адвокатската професия може да се упражнява от:
• адвокати с издържан изпит съгласно Закона за адвокатите:
- лица със средно образование;
- лица с трикласно образование, които са практикували 3 години адвокатска професия самостоятелно или при друг адвокат.
• адвокати без издържан изпит:
- лица с висше юридическо образование;
- бивши министри;
- лица, които до влизане в сила на Закона за адвокатите са прослужили непрекъснато най-малко 4 години като съдии, прокурори и техни помощници;
- лица, които до влизане в сила на Закона за адвокатите имат най-малко 4 годишна адвокатска практика при окръжните и апелативните съдилища и ВКС или имат общо четиригодишна практика като съдии и адокати при окръжните и апелативните съдилища и ВКС.
• адвокатски помощници:
- лица, които до влизане в сила на Закона за адвокатите са упражнявали професията 3 години пред мирови съдии.

 

Закон за изменение на Закона за адвокатите от 1888 г.
ДВ бр.140 от 12.XII.1888 г., изм. бр.57 от 14.III.1898 г., бр.206 от 24.IX.1901 г., доп., бр.155 от 12.VII.1914 г.

 

Условия за упражняване на адвокатска професия:
• лицето да има завършено висше юридическо образование в страната или в чужбина;
• да е издържало успешно предвидения в Закона за устройството на съдилищата държавен изпит;
• да е подало молба до съответния окръжен съд за вписане в списъка на адвокатите.
Не могат да упражняват адвокатска професия:
• лица, които нямат българско гражданство;
• непълнолетните;
• лица, лишени от граждански и политически права с влязла в сила присъда;
• обявени в несъстоятелност и невъзстановени в правата си длъжници;
• адвокати, лишени от право да упражняват адвокатска професия;
• държавните служители;
• заличените от списъка на адвокатите;
• осъдените на лишаване от свобода за лъжлива клетва, лъжесвидетелстване, разврат, кражба, обсебване, грабеж, изнудване, измама, поправка на документи, банкрут, престъпления по служба и по адвокатско звание.
Условия за вписване:
• кандидатът за адвокат подава молба до съответния окръжен съд, към която прилага необходимите документи;
• окръжният съд одобрява или отхвърля молбата с постановление;
• при отказ, решението на съда подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред апелативна инстанция;
• при одобрение от страна на съда, кандидатът полага клетва, издава му се свидетелство и се вписва в списъка на адвокатите към съответния окръжен съд.

 

Права и задължения на адвокатите
Права на адвокатите
Право на възнаграждение

 

Размерът на възнаграждението се определя по писмено споразумение между адвоката и клиента. При разногласие, размерът му се определя от съда, като решението не подлежи на обжалване
Задължения на адвокатите:
• да дават устни или писмени съвети на лицата, които се допитват до тях. Писмените съвети се подписват;
• да изготвят за страните необходимите книжа(молби, тъжби, заявления);
• да защитават доверениците си и да ги представляват в съдилищата.
Адвокатите водят граждански дела по заявено писмено или устно желание на доверителя, по назначение от съда или от неговия председател. Довереникът има право да предоставя на адвоката си делото в неговата цялост или да го упълномощава да извършва само определени правни действия. Клиентът може да си наема повече от един адвокат.
При наказателните дела адвокатите поемат защитата по желание на подсъдимия или по назначение от съда. Адвокат, назначен от съда няма право да се откаже от възложеното му дело, освен по уважителни причини. В случай на нанесени вреди на клиента по вина на адвоката, той може да бъде съден по общия ред, като същевременно губи полагаемото му се възнаграждение. Ако е действал с умисъл, адвокатът бива съден за умишлено престъпление.
Адвокатът няма право в едно и също дело да представлява и двете страни или последователно да поема защитата на двете страни.
Адвокат, за който се докаже, че се е споразумял с ответната сттрана по делото, се заличава от списъка на адвокатите и носи наказателна отговорност. В случай на откриване на адвокатска тайна, адвокатът се подвежда под дисциплинарна отговорност.
Всеки адвокат е длъжен да изготви списък с поверените му дела.
В случай на напускане на окръга, адвокатът подава заявление до съответния окръжен съд за отписване от списъка на адвокатите и прилага към него обяснение относно начините за приключване на поверените му дела.

 

Служебна защита
Лице, което поради някаква причина, различна от бедност, не може да си осигури защитник, трябва да подаде молба до съда, за да му бъде назначен такъв служебно. В този случай лицето е длъжно да заплати необходимите такси и разноски по делото, както и възнаграждение на адвоката.
Лице, което не може да си осигури адвокат поради бедност, му се назначава служебно такъв, а оказаната правна помощ е безплатна.

 

Надзор на адвокатите
За нарушение на приетите задължения, адвокатите носят не само гражданска и наказателна отговорност, но и дисциплинарна отговорност. Дисциплинарното прозводство започва по молба на потърпевшия, по искане на прокурора или по усмотрение на съда или адвокатския съвет. Право да налага дисциплинарни наказания има общото събрание на окръжния съд, към който са вписани адвокатите или адвокатския съвет.
Дисциплинарно наказание се налага само след изслушване на обвинения адвокат и на прокурора. В случай че обвиненият адвокат не даде обяснение, без уважителни причини, се изготвя постановление въз основа на известните обстоятелства. Постановленията на окръжните съдилища или на адвокатските съвети, в двуседмичен срок подлежат на обжалване от осъдения адвокат и могат да бъдат протестирани от прокурора пред апелативния съд.
Дисциплинарните наказания биват:
• напомняне;
• изобличаване;
• изваждане от списъка на адвокатите за срок не повече от 6 месеца. Заличеният адвокат няма право да упражнява адвокатска професия към нито едно от окръжните съдилища в страната.

 

Адвокатски съвет
Правата и задълженията на окръжния съд по налагането на дисциплинарни наказания могат да бъдат делегирани на адвокатския съвет, в случай че броят на записаните адвокати към съответния окръжен съд е по-голям от седем и че поне три четвърти от тях са съгласни с това.
Адвокатския съвет се състои от 5-7 членове. Те се избират на годишно общо събрание на адвокатите на окръга. Общото събрание не се провежда, ако на него не присъстват повече от половината от адвокатите на окръга. В този случай старият адвокатски съвет се счита за новоизбран и продължава да действа за още една година.

 

Отменително разпореждане
Всички действащи до момента закони и разпоредби, които противоречат на този закон, се отменят.

 

Правилник на Софийския адвокатски съвет
Утвърден с Указ № 26 от 10.II.1899 г., ДВ бр.47 от 3.III.1899 г.

 

Общи положения
Общите положения на правилника съвпадат напълно с общите положения на Закона за адвокатите от 1888 г.

 

Права и задължения на адвокатите
Права на адвокатите:
• адвокати, достигнали преклонна възраст могат по тяхна молба да бъдат освободени от задължението да бъдат служебни защитници;
• право на възнагражденние:
Размерът на възнаграждението се определя по писмено споразумение между адвоката и клиента. При наказателни дела размерът на възнаграждението не зависи от изхода на делото или от размера на присъдата.
Забранява се на адвокатите да поемат граждански и търговски дела срещу възнаграждение по-малко от предвиденото в Закона за адвокатите.

 

Задължения на адвокатите:
• адвокатите трябва да имат постоянно местожителство в окръга, в чиито окръжен съд са вписани;
• при напускане на окръга за срок по-дълъг от 2 седмици, адвокатите са длъжни да уведомяват своевременно адвокатския съвет и да вземат мерки отсъствието им да не навреди на техните клиенти;
• при водене на дела извън окръга, към който адвокатът е вписан, той се подчинява на правилата на окръжния съд в окръга, в който се води делото;
• забранява се на адвокатите да придобиват спорни права за своя сметка направо или чрез трети лица;
• адвокатите нямат право да поемат дела срещу свои възходящи роднини, срещу съпругата, децата си и родните си братя и сестри;
• адвокатите са длъжни да внасят ежемесечно членски внос за поддържане канцеларията и библиотеката на съвета. За неизпълнение на това задължение адвокатите подлежат на дисциплинарни наказания;

 

Служебна защита
В случаите, когато съдът назначава служебна защита поради бедност, той присъжда разноските по делото на служебния защитник. Останалите права и задължения на адвокатите съвпадат с тези в Закона за адвокатите от 1888 г.

 

Права и задължения на адвокатските помощници:
• адвокатските помощници, признати по Закона за адвокатите и съгласно този правилник имат същите права, привилегии и задължения като адвокатите. Адвокатските помощници участват в избора на адвокатски съвет, но не могат да бъдат избирани като членове на състава му.
• забранява се на адвокатските помощници да си присвояват званието адвокат.

 

Съвет на адвокатите
Образуване на адвокатски съвет
• адвокатите, вписани в списъка към даден окръжен съд избират адвокатски съвет. Той упражнява надзор върху всички адвокати на територията на окръга;
• адвокатския съвет се състои от 7 души – председател, член-секретар и петима членове, които се избират ежегодно от всички адвокати на окръга. Избират се и трима заместници, които в случай на отсъствие, болест или напускане на съвета преждевременно, да попълнят състава;
• председателят се избира пряко от общото събрание на адвокатите, а член-секретарят се избира от членовете на съвета. В случай, че няколко кандидати са получили равен брой гласове, за избран се счита този който е записан по-напред в списъка на адвокатите;
• в случай, че годишното общо събрание не се проведе, поради липса на кворум, предишните членове на адвокатския съвет запазват званието си и изпълняват задълженията си до следващия избор;
• имената на избраните членове на адвокатския съвет се съобщават на председателя на окръжния съд и прокурора и се публикуват в “Държавен вестник”.

 


Общи събрания на адвокатите
• общите събрания на адвокатите биват: годишни и извънредни;
• общо събрание се свиква се свиква в последната неделя на месец декември. Дневният ред е:
- избор на адвокатски съвет;
- отчет на предишния адвокатски съвет;
- определяне на сумата, която ще се събира от адвокатите.
• извънредните общи събрания се свикват за дела, които не търпят отлагане;
• общите събрания се свикват по решение на адвокатския съвет, като председателя на съвета известява адвокатите за часа, мястото и дневния ред;
• общите събрания се ръководят от председателя на адвокатския съвет, който след трикратно предупреждение за нарушаване на реда в залата, може да отстрани нарушителя;
• ако болшинството от присъстващите прецени, че дискусията е достатъчна, събранието може да пристъпи към гласуване на предложението;
• гласуването на общите събрания е явно и лично, като решенията се вземат с обикновено мнозинство. При равенство на гласовете, решаващо значение има гласът на председателя;
• протоколите от общите събрания се печатат в ежегодните отчети на адвокатския съвет;
• извънредните общи събрания се свикват по решение на адвокатския съвет или по искане на не по-малко от Ѕ от адвокатите, записани към окръжния съд;
• ако на извънредното общо събрание не присъстват поне половината от всички записани адвокати, събранието се счита за несъстояло се и се насрочва друго общо събрание. Ако и на него не се събере необходимият кворум, извънредното събрание остава непроведено, а въпросът, по който то е било свикано, се счита за отхвърлен.

 

Права и задължения на адвокатския съвет
Правата и задълженията на адвокатския съвет се състоят в:
• упражняване на надзор върху адвокатите и адвокатските помощници и
• упражняване на дисциплинарна власт, предоставена му от Закона за адвокатите.
Надзорът на адвокатския съвет се състои в:
• наблюдение на адвокатите и адвокатските помощници за точното изпълнение на техните задължения;
• разглеждане на жалби от частни лица, правителствени учреждения и длъжностни лица срещу адвокати и адвокатски помощници;
• заличаване от списъка на адвокатите в случаите, предвидени в Закона за адвокатите, както и в случаите когато адвокатът е казал или обнародвал нещо противоречащо на закона, на правилниците, на добрите нрави, на обществения ред или е проявил неуважение към съда;
• назначаване на адвокати и адвокатски помощници за осъществяване на служебна защита;
• управление на принадлежащите на адвокатското съсловие имоти и капитали, както и на сумите, събирани от адвокатите и адвокатските помощници по решение на общото събрание.

 

Дисциплинарно производство
Дисциплинарното производство в Правилника преповтаря вече описаното дисциплинарно производство в Закона за адвокатите. По тази причина ще бъдат отбелязани само различията и новите моменти.
• към дисциплинарните наказания като четвърта мярка се прибавя изключване от списъка на адвокатите завинаги;
• доброволното излизане от адвокатското съсловие не прекратява възбуденото срещу адвоката дисциплинарно производство.
Адвокатският съвет има възможност да възбуди ново производство до изтичане на 3-годишния преклузивен срок;
• когато срещу един адвокат има възбудени няколко дисциплинарни дела, адвокатският съвет може да ги разгледа и реши с едно решение;
• влязло в сила решение за наложено наказание се привежда незабавно в изпълнение и не се спира дори, ако срещу адвоката или адвокатския помощник бъде възбудено ново дело;
• решенията на адвокатския съвет нямат задължителна сила, ако при вземането им не са участвали поне 1/2 от членовете му. При равен брой гласове, гласът на председателя е решаващ;
• преписи от решенията, с които се налагат дисциплинарни наказания се изпращат на прокурора към окръжния съд.

 


Надзор върху адвокатския съвет
За надзора върху адвокатския съвет важат правилата, изложени в Закона за устройството на съдилищата в България.
Вътрешен ред в канцеларията на адвокатския съвет:
• канцеларията на адвокатския съвет се намира под надзора на председателя на съвета и на член-секретаря;
• за всяко заседание на адвокатския съвет се съставя дневник, в който се вписват всички разглеждани дисциплинарни дела, както и въпросите, които е трябвало да бъдат разглеждани, но са били отложени. Дневникът се подписва от председателя и член-секретаря и от всички останали членове;
• всички приключени дисциплинарни дела и канцеларските преписки се предават за пазене в архива на адвокатския съвет;
• библиотеката съдържа изключително юридическа литература.
Освен член-секретаря или лицето, което е натоварено да управлява библиотеката, никой няма право сам да вади книги от рафтовете на библиотеката.
Действията относно влизането в сила на този правилник се възлагат на Министъра на правосъдието.

 

Временни наставления за службата на държавните адвокати
ДВ бр.60 от 17.III.1900 г.

 

Държавните адвокати представляват държавата пред всички съдебни инстанции и лица на територията на Княжество България. Те дават писмени мнения и заключения по правни въпроси на държавните учреждения, които влизат в техния район. Когато държавният адвокат получи призовка за насрочено дело той е длъжен да се яви по него или да го възложи на друго лице, като вземе необходимите мерки лицето да бъде упълномощено от окръжния управител. Ако при получаване на призовката при държавния адвокат няма преписка по делото, той е длъжен да я изиска служебно.
В случаите, когато съдът е постановил решение, определение или присъда против държавата, държавният адвокат може по своя преценка да подаде жалба. По всички искове на държавата държавните адвокати са длъжни да вземат своевременни мерки за обезпечение на правата й.
На държавните адвокати е забранено да правят каквито и да било самопризнания по делата. Те не могат да излизат по работа вън от седалището си без предварителното разрешение на Министерство на финансите. Държавните адвокати представят ежемесечно в Министерство на финансите доклад за делата, които лично са водили. Те нямат право да получават суми, по които държавата е кредитор и служат само и в интерес на държавата.

 

Правилник за практическия изпит на кандидатите за съдебна длъжност и за адвокати
Утвърден с Указ № 54 от 1911 г., ДВ бр.192 от 1.ІХ.1911 г.

 

Условия за допускане до практически изпит
До практически изпит се допускат само кандидати за съдебна длъжност или адвокатска професия, които са прослужили при окръжен съд или практикували при адвокат-юрист най-малко една година.
Молбата за допускане до практически изпит се подава до председателя на апелативния съд на района, в който кандидатът е прекарал стажа си.

 

Изпитна комисия
Практическият изпит се провежда при всеки апелативен съд от комисия, в състав:
• председателят на апелативния съд;
• прокурорът към апелативния съд;
• адвокат, избран за една година от адвокатския съвет или от самия апелативен съд.
Председател на комисията е председателят на апелативния съд. Той свиква комисията на заседание, ръководи изпита, води нужната преписка и съхранява в архива на апелативния съд всички книжа, които се отнасят до изпита.
Изпитната комисия взема своите решения с болшинство на гласовете.

 

Полагане на изпита
Изпитът се състои от писмена и устна част.
Писменият изпит се състои от едно изложение по въпроси от съдебната практика.
Устният изпит се състои в:
• излагане исканията и претенциите, респективно възраженията, като ищец или ответник, или в излагане на обвинителна реч, или в едно изложение на въпроси от гражданското или наказателното право, определени от комисията;
• изпитване върху въпроси от съдебната администрация. Въпросите за писмения изпит се определят от комисията. За всеки изпит тя избира по четири въпроса и ги изпраща до Министъра на правосъдието, който избира два от тях и ги връща до председателя на комисията. В деня на писмения изпит председателят заедно с членовете на комисията отваря плика в присъствието на кандидатите и обявява избраните въпроси. От двата въпроса кандидатът има правото да избере един.
За писмения изпит се изготвя кратък протокол от натоварените с надзора членове на комисията. В този протокол се отбелязва: кога е започнал изпитът, зададените теми, имената на явилите се на изпит кандидати, и всичко важно, което се е случило по време на изпита. Оценката на темите се прави от комисията, след като се изслушат мненията на членовете, натоварени с изучаването и докладването. Решението на комисията по оценката на темите се изразява с "удовлетворително" и "неудовлетворително".
Кандидатът, темата на когото се оцени като "неудовлетворителна", не се допуска до устен изпит.
Ако някой от кандидатите, след като е издържал "удовлетворително" писмения изпит, бъде принуден, по уважителни причини, признати за такива от комисията, да се откаже от устен изпит, той се освобождава от задължението да повтаря писмения изпит, само ако се яви на изпит най-много след шест месеца от деня на първия изпит.
Устният изпит се провежда пред цялата комисия. Всеки член може да задава въпроси на кандидата. Устният изпит по всички въпроси не трябва да продължава повече от половин час.
Успехът на кандидатите се оценява с бележките: лош, слаб, удовлетворителен, добър и много добър. За всеки от двата въпроса кандидатът получава отделна бележка. Кандидат, на когото бележките от двата изпита дават сумарно числото седем, се счита за издържал изпита.
Когато кандидатът не издържи устния изпит, той може да се яви повторно, ако при първото му явяване на изпит темата на писмения изпит е намерена за удовлетворителна. В противен случай се повтаря и писменият изпит.
Изпитната комисия при всеки апелативен съд съставя списък на издържалите изпита кандидати по реда на успеха им, който се подписва от всички членове на комисията и се изпраща до Министерството на правосъдието от председателя на апелативния съд.

 

Свидетелство и такса за изпита
Издържалите с успех изпита кандидати получават "свидетелство за практически изпит". То се издава от председателя на комисията.
В свидетелството се посочва:
• име и презиме;
• месторождение
• датата на раждане;
• съответният съд на адвоката, при който кандидатът е прекарал стажа си.
За издадените свидетелства във всеки апелативен съд се води особена книга, в която те се отбелязват по реда на издаването им. Всеки кандидат за практически изпит при подаване молбата внася такса, която се разпределя между членовете на комисията.

 

Закон за изменение на чл. 21, 22, 23, 24, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39 и 115 от Закона за устройство на съдилищата
Утвърден с Указ № 73 от 19 ноември 1914 г., ДВ 1.ХІІ.1914г.

 

Адвокати могат да бъдат лица с юридическо образование, които са били кандидати за съдебна длъжност при някой окръжен съдия една година, или са практикували при някой адвокат една година и са издържали предвидения теоретико-практически изпит.
До кандидатски (теоретико-практически изпит) се допускат само онези лица, които са добили от адвокатски съвет, или ако няма такъв, от окръжния съд, добра атестация за поведението им съда и в обществото. От същия се издава уверение, че кандидатът е практикувал една година при адвокат.

 

Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатите от 1888 г.
ДВ от 1921 г.

 

Към частта "Не могат да упражняват адвокатска професия" се добавят:
Тези, които са избрани за:
• общински съветници;
• окръжни съветници;
• народни представители, докато трае мандата им. Нарушителите се наказват с лишаване от адвокатско звание завинаги.

 

Закон за допълнение на военно-съдебния закон (отдел съдоустройство)
Утвърден с Указ № 85 от 21.ХІІ.1921 г., ДВ бр. 225, 1921г.

 

Военно-съдебното ведомство се попълва и с офицери на действителна служба, с висше юридическо образование, които са преминали едногодишен стаж, като командировани при някои от военните или военно-полевите съдилища и са издържали предвидения от закона за съдоустройството кандидатски теоретико-практически изпит.
Военно-съдебните кандидати, след успешно прекарване на първите шест месеца от стажа си, могат да се назначават като изпълняващи длъжности на съдебен следовател, заместник-прокурор или член-съдия.
След успешното завършване на годишния стаж и кандидатския изпит, военно-съдебните кандидати се назначават на щатни длъжности във военно-съдебното ведомство.
Тези военно-съдебни офицери при уволнението им от военна служба, могат да бъдат назначени на съдебни длъжности в гражданското ведомство или да упражняват правото на адвокат само след като прекарат допълнителен стаж от 6 месеца при някои от окръжните съдилища или адвокат.

 

Закон за държавните адвокати
Утвърден с Указ № 337 от 23.II.1921 г., ДВ бр.272 от 7.III.1921г.

 

В следващото изложение са представени само новите моменти в закона, които се отличават от Временните наставления за службата на държавните адвокати - 1900 г. Общи положения.
Държавните адвокати представляват държавата пред всички съдебни инстанции и лица на територията на Царство България.
Към Министерство на Финансите се създава специална консултативна комисия, наречена Юридически съвет, чиито функции са да уеднаквява практиката на юристите от различните държавни институции и да дава становище при сключване на спогодби по спорове с частни лица. Съставът на Юридическия съвет включва държавния юрисконсулт и юрисконсутите към отделните ведомства. В извънредни случаи е допустимо да се търси съдействието на адвокати извън системата на държавните органи.

 

Устройство на службата на държавните адвокати
Кабинетът на държавните адвокати се състои от:
• държавния адвокат към Министерство на финансите и неговите помощници;
• юрисконсултите към останалите министерства;
• държавните адвокати.

 

Права и задължения на държавните адвокати:
• държавните адвокати дават становища по всички правни въпроси, свързани с държавните институции;
• при получаване на известие за внесена искова молба срещу държавата, те са длъжни да изискат всички документи и доказателства от съответното учреждение станало причина за подаване на молбата;
• държавните адвокати са длъжни да вземат своевременни мерки за обезпечение правата и интересите на държавата по заведените дела;
• държавните адвокати не могат да сключват спогодби с насрещната страна без съгласието на Юридическия съвет;
• държавните адвокати нямат право да правят самопризнания и да освобождават от клетва свидетели;
• по спечелените дела държавните адвокати са длъжни да изискват своевременно изпълнителни листове, които се изпращат на съответните финансови началници за изпълнение;
• при спор между държавни адвокати въпросът се разрешава държавния юрисконсулт;
• при получаване на преписи от решения, присъди, определения, апелативни и касационни жалби, както и при получаване на призовки, държавните адвокати се разписват лично;
• за неизпълнение на служебните си задължения държавните адвокати носят дисциплинарна отговорност.

 

Ценз
За държавен юрисконсулт към Министерство на финансите се назначава юрист с минимум пет годишен стаж като държавен адвокат или десет години стаж като съдия или адвокат. Същият ценз се изисква за юрисконсултите към другите министерства и за държавния адвокат. Службата на юрисконсултите, помощник-юрисконсултите и държавните адвокати се приравнява на съдийската.
Всички действащи до момента закони и разпоредби, които противоречат на този закон се отменят.

 

Закон за адвокатите
Утвърден с Указ № 49 от 1.VІІ.1925 г., ДВ бр.78 от 8.VІІ.1925 г., изм. и доп. бр.14 от 21.І.1935 г., бр.26 от 5.ІІ.1936 г.

 

Условията за упражняване на адвокатска професия са:
• лицето да е български поданик ;
• да е пълнолетно;
• да има висше юридическо образование, което е получило в българско или чуждестранно висше учебно заведение;
• да е прекарало успешно стажа си в съда или при адвокат;
• да е издържало успешно теоретико-практическия държавен изпит и
• да е вписано в списъка на една адвокатска колегия.
Не могат да упражняват адвокатска професия:
• осъдените на лишаване от свобода за лъжесвидетелстване или клевета, за престъпления против собствеността, документна измама, престъпления по служба, дори и впоследствие да са били освободени от изтърпяване на наказанието, били са помилвани или е изтекла давност в тяхна полза;
• държавните служители, освен народните представители, общинските съветници и училищни настоятели;
• невъзстановените в правата си изпаднали в несъстоятелност лица;
• ползващият се с лошо име и изключеният от адвокатската професия поради влязла в сила присъда или постановление на дисциплинарния съд.

 

Стаж
Кандидат-адвокатите трябва да прекарат две годишен стаж при адвокат. Те подават молба до съвета на адвокатската колегия. Към молбата се прилагат:
• свидетелство за българско гражданство;
• свидетелство за съдимост;
• диплома за завършено висше юридическо образование.
В молбата се посочва името на адвоката, при който ще стажуват. За валидността на молбата е необходим подписът на адвоката-патрон. Молбата се разглежда от адвокатския съвет на съответната колегия, който в тридесетдневен срок трябва да излезе с мотивирано постановление допуска или отказва да допусне кандидата до стаж.
Постановлението служебно се довежда до знанието на кандидата. Той може да го обжалва в двуседмичен срок пред Висшия адвокатски съвет.
Стажант-адвокатите полагат пред адвокатския съвет следната клетва:
"Обещавам се и се кълна в името на Всемогъщия и Всезнаещия Бог да изпълнявам съвестно длъжностите си като адвокат, да се показвам достоен за необходимите за професията доверие и уважение чрез моето поведение при нейното упражнение и извън него и да не нарушавам уважението към съдилищата и властите и като помня, че за всичко това ще бъда длъжен да давам отговор пред закона и пред Бога и страшния негов съд. Заклех се."
Стажът се състои в:
• посещение на съдебни заседания;
• изготвяне на делови книжа под надзора на адвоката-патрон;
• присъствие при даване съвети и задължително участие по делата на адвоката-патрон в случаите, когато последният намери това за добре;
• разработване на писмени теми по въпроси, задавани от адвокатските съвети;
• даване на безплатни съвети.
Стажантът е длъжен да прекара стажа си в местожителството на патрона си и с оглед да се посвети на адвокатската професия.
Стажът не може да бъде прекъсван за повече от три месеца без разрешението на адвокатския съвет.
Стажант, който е навършил една година стаж, може да моли адвокатския съвет да му признае правото да се явява като повереник на страните пред първоинстанционните съдилища от името и под отговорността на адвоката-патрон.
Стажант-адвокатът има задълженията на адвоката и се намира под дисциплинарния надзор на адвокатския съвет.
Адвокатският съвет след завършване на стажа и след като получи и писменото мнение на адвоката-патрон с мотивирано постановление се произнася прекарал ли е успешно стажантът своя стаж. При постановление за неуспешно прекаран стаж, последният се продължава с още една година Ако и след това съветът намери,че стажът не е успешно прекаран, стажантът се заличава от списъка на стажант-адвокатите. Постановлението на адвокатския съвет не подлежи на обжалване.

 

Вписване в списъка на адвокатската колегия
Правото на адвокат се придобива след вписването в списъка на адвокатската колегия. Кандидатът за адвокат подава молба за вписване до адвокатския съвет на колегията, в района на която има своето местожителство. Към молбата кандидатът прилага свидетелство за съдимост, препис от постановлението на адвокатския съвет, документ за издържан изпит по Закона за устройство на съдилищата и сведения по образец, изготвен от Висшия адвокатски съвет.
Адвокатският съвет прави анкета за моралните качества на кандидата, проверява дали са налице законните условия за приемането му в колегията и с мотивирано постановление се произнася по молбата му. След вписването му в списъка, съветът му издава удостоверение за право на адвокат.

 

Работа на адвоката
Работата на адвоката е да защитава правата и законните интереси на доверителите си и на лицата, чиято защита му е възложена. Тя се състои в това:
• да дава устни и писмени съвети;
• да съставя на страните разни книжа и изложения;
• да представлява и защитава доверителите си в тяхно присъствие и отсъствие и пред всички други юрисдикции в Царството;
• да представлява доверителите си пред всички власти.
Пред Върховния касационен съд могат да представляват и защитават старните само адвокати, които имат петгодишна адвокатска практика или толкова години съдийска или прокурорска служба и

 

Права на адвоката:
• при и по повод изпълнението на своите професионални задължения, адвокатът е приравнен на съдията;
• той има право на достъп до всички документи, касаещи делата на неговите клиенти;
• може да преупълномощава друг адвокат пред съдилищата без за това да е необходима нотариална заверка на подписа му.
Адвокатът води граждански дела по пълномощие на доверителите си, а по наказателни дела защитава подсъдимия по негово доверие.
Лицето, което получава адвокатска помощ може всякога да промени адвоката си. Адвокатът също може да се откаже от започнатото вече дело, но е длъжен да извести своевременно за това доверителя си.

 

Адвокатско възнаграждение
Възнаграждението си адвокатите получават по писмено съглашение с доверителя. Когато липсва такова съглашение, размерът на възнаграждението се определя от съда.
Възнаграждението се изчислява върху цената на иска, а при неоценимите в пари искове-съответно на определените от съда мита.
По наказателни дела е недопустимо размерът на възнаграждението да се определя в зависимост от присъдата. При тези дела законът определя минимален и максимален размер на възнаграждението.
Несъгласията между адвоката и клиента относно възнаграждението се уреждат от съда. Решението на съда в тези случаи подлежи на касационно обжалване.

 

Задължения на адвоката
Адвокатът е длъжен:
• да упражнява професията съвестно;
• да не си служи със средства и похвати, чрез които да протака делото;
• да спазва закона и да уважава магистратурата и властта;
• да не защитава и представлява едновременно и двете страни, както и
• да не приема едно и също дело от едната и в последствие от другата страна;
• да не става адвокат по дело, по което е бил магистрат;
• да не си служи с недостойни средства, за да придобие клиентела;
• да има бюро в подобаващо за професията място;
• да има списък с поверените му дела;
• да има местожителство в района на адвокатската колегия , към която е вписан.
Адвокати, които са съдружници не могат да защитават и представляват и двете страни.
ъдещият се, който е беден може да помоли да му се назначи безплатен повереник или защитник. За целта той подава писмена молба до адвокатския съвет, скрепена с доказателства за бедността си. Безплатният защитник или повереник се назначава от адвокатския съвет. Той не може да откаже, освен ако има уважителни причини за това .
Назначеният от Съвета адвокат не получава възнаграждение за труда си, а получава само дневни и пътни от обособения за това фонд на адвокатския съвет, когато делото се гледа извън седалището на съда.
Ако адвокатът спечели такова дело съдът присъжда адвокатското възнаграждение на адвокатския съвет. От тези средства се образува фонд към всеки съвет.

 

Списък на адвокатската колегия
Броят, районите и седалищата на адвокатските колегии се определя от Висшия адвокатски съвет. За целта на всеки четири години той издава наредба.
Адвокатската колегия не може да има по-малко от 25 члена.
В началото на месец януари на всяка година Висшият адвокатски съвет изпраща на Министерството на правосъдието списък, който включва всички адвокати в Царство България към края на предходната календарна година.
В първоначалния списък адвокатите се вписват по реда на старшинството. Старшинството се определя от сбора на годините на адвоката и професионалния му стаж. Постъпилите след съставянето на списъка членове на колегията се вписват от датата на допускането им до вписване. Списъкът на адвокатската колегия се публикува в Държавен вестник.
Когато броят на адвокатите в една колегия спадне под 15, Съветът веднага съобщава за това на Висшия адвокатски съвет, който нарежда членовете на тази колегия да бъдат вписани в списъка на най-близката до нея такава.
За всеки член от колегията се води отделно адвокатско дело, в което се поставя молбата за вписването му, документите и сведенията за него. Делото се води от секретаря на съвета.

 

Общи събрания на адвокатската колегия
Общите събрания са редовни и извънредни.
Редовното общо събрание:
• определя встъпителните и месечните вноски на членовете на колегията;
• изслушва годишния отчет за дейността на адвокатския съвет;
• дава мнение по правосъдни и професионални въпроси.
Извънредните общи събрания се свикват от адвокатския съвет или по искане на 10 члена на адвокатската колегия. Тези събрания могат да дават само мнение по правосъдни и професионални въпроси. Решенията на общите събрания не подлежат на обжалване.

 

Адвокатски съвет
Адвокатският съвет се помещава в сградата на окръжния съд, а ако няма такъв по седалището му- в съответния районен съд.
Изборът на Адвокатски съвет става от членовете на адвокатската колегия. Заедно с редовните членове се избират и допълнителни.
Могат да избират и да бъдат избирани само изрядните спрямо касата на Съвета членове на колегията. Гласуването е задължително. То е тайно и става лично или чрез пълномощник. Изборът се произвежда от тричленно бюро назначено от адвокатския съвет.
Редовността на избора може да се оспорва в седемдневен срок от всеки член на колегията със заявление, отправено до Висшия адвокатски съвет, чрез Съвета на колегията.
Адвокатският съвет се състои от адвокати, чиито брой е поставен в зависимост от броя на адвокатите-членове на съответната адвокатска колегия ( напр.от пет човека при адвокатска колегия с 50 члена ). Членове на адвокатския съвет могат да бъдат само адвокати, които имат най-малко 5 годишна професионална практика. Мандатът им е 2 годишен, като могат да бъдат преизбирани. Всяка година съставът на съвета се обновява наполовина.
Измежду членовете на Съвета се избират председател, подпредседатели, секретар и касиер, определят се също и съставите на дисциплинарния съд. Преизбиране на председателя се допуска веднъж. Ново преизбиране се допуска след две години.
Адвокатският съвет заседава най-малко веднъж седмично. За всяко заседание се призовават всички редовни и половината от допълнителните членове.
Адвокатският съвет представлява адвокатската колегия и се подписва от двама свои членове.
Адвокатският съвет:
• изготвя правилник за стажа;
• допуска до стаж, кандидатите за стажант-адвокати;
• произнася се по вписването в адвокатската колегия;
• назначава безплатни повереници и защитници;
• води списъка на колегията;
• представлява колегията;
• защитава професионалните права, интереси, честта и достойнството на членовете на колегита;
• управлява имуществото на колегията;
• издава задължителни правилници и наредби.
Решенията на Съвета се вземат от мнозинството от присъстващите редовни и допълнителни членове на съвета. За всяко заседание се води протокол. Дневният ред се определя от председателя или от неговия заместник.

 

Дисциплинарен надзор на адвокатския съвет
За нарушение на задълженията си адвокатите и стажант-адвокатите подлежат, независимо от наказателната или гражданска отговорност и на дисциплинарно наказание.
Дисциплинарните нарушения са:
• пропуски, които са резултат от невнимание или незнание на задълженията по професията;
• бавност при изпълнението на професионалните задължения;
• постоянна небрежност или очевидно невежество;
• участие в хазартни игри;
• действия, които излагат честта и достойнството на адвоката.
Дисциплинарните наказания на адвокатите и стажант-адвокатите се налагат от адвокатските съвети на колегията, в списъка на която са вписани в момента на започване на преследването.
Адвокатският съвет действа като дисциплинарен съд в петчленен състав, включително председателя или подпредседателя и взема решения по вишегласие.
Дисциплинарните наказания са:
• изобличение;
• глоба;
• заличаване от списъка на колегията за не повече от 6 месеца;
• изключване от професията завинаги.
Изобличението и глобата могат да се налагат кумулативно.
Едновременно с някое от посочените по-горе наказания може да бъде наложено и наказанието лишаване от правото да бъде избиран за член на Адвокатския съвет и на Висшия адвокатски съвет за срок от 10 години.
Сумите, събрани от глоби постъпват в касата на адвокатския съвет.
За деяния, извършени от адвоката преди приемането му в адвокатската колегия дисциплинарното производство е допустимо само, ако тия деяния са основание за изключване от професията. За тези деяния давност няма. За всички други провинения преследването се погасява с двегодишна давност.

 

Дисциплинарно производство
Повод за възбуждане на следствено производство срещу адвокат и стажант-адвокат са постъпилите при Адвокатския съвет тъжби на потърпевшите лица, както и съобщенията на съдебните и административните места и лица, и сведенията на съвета.
Преди да се произнесе по възбуждането на дисциплинарно преследване съвета иска в седемдневен срок от получаване на поканата обяснения от обвиняемия адвокат. След изтичане на този срок председателят натоварва един от членовете с разследване на посочения случай. Като приключи разследването член-докладчикът представя преписката на съвета,който издава немотивирано постановление за възбуждане на дисциплинарно преследване срещу адвоката или за прекратяване на преписката. В постановлението за възбуждане на дисциплинарното преследване се посочва изрично в какво се обвинява адвоката и заедно с преписката то се изпраща на дисциплинарния съд.
Обвиняемият може да си вземе защитник.
Дисциплинарните дела се разглеждат при закрити врата.
Дисциплинарния съд по желание на адвоката или по своя инициатива, събира всички доказателства, за които сметне, че са от значение за делото.
Дисциплинарното наказание не може да се наложи без призоваване на обвиняемия пред дисциплинарния съд.
Протоколът на заседанието и постановлението по делото се написват от докладчика и се подписват от съда.
Наказаните могат да обжалват постановлението пред Висшия адвокатски съвет в 14 дневен срок.

 

Висш адвокатски съвет
Висшият адвокатски съвет (ВАС) има седалище в София и се състои от 15 редовни и толкова допълнителни членове.
ВАС се избира от общото събрание на председателите на Съветите на адвокатските колегии в страната. За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избрани само адвокатите, които са вписани в списъка на Софийската адвокатска колегия и имат най-малко 10 години адвокатска практика. Мандатът на членовете на ВАС е 4 години, като на всеки две години съставът се обновява с нови 8 члена.
Членовете на ВАС избират помежду си председател, двама подпредседатели, секретар и три състава на дисциплинарния съд.
Преизбирането на председателя е възможно само веднъж. Ново преизбиране е допустимо след 4 години.
Средствата за издръжка на ВАС се определят от общото събрание на председателите на адвокатските съвети. Размерът на определените средства за издръжка не може да бъде по-малък от този на разходите на Софийския адвокатски съвет през предходната година.
Висшият адвокатски съвет:
• изготвя правилник за стажа;
• произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите, подавани срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускане до стаж и относно приемането в колегията;
• води списъка на всички адвокати в Царството и го изпраща в Министерството на правосъдието за публикуване в Държавен вестник;
• издава общи наредби и т.н.
ВАС взема решения само когато присъстват повече от половината от членовете му.
Председателят, подпредседателите и членовете на адвокатския съвет, както и на Висшия адвокатски съвет, се намират под дисциплинарния надзор на ВАС. За неизпълнение, за неправилно изпълнение и за бавност на посочените лица Съветът може да наложи по реда на дисциплинарното производство следните наказания:
• мъмрене;
• отстраняване от Съвета без право да бъдат преизбирани за срок не по-голям от две години.
Постановленията на ВАС за недопускане до стаж и за невписване в списъка на адвокатската колегия могат да се обжалват в 14 дневен срок пред Върховния касационен съд.
Касационната жалба се подава чрез ВАС.

 

Осигуряване на адвокатите
При Висшия адвокатски съвет се учредява Спестовна каса за взаимоосигуряване на адвокатите в случай на недъгавост и старост и на семействата им в случай на смърт.
Приходите на касата са само от вноски, внасяни лично от адвокатите.
Адвокатите са длъжни да изпълняват задълженията си към Спестовната каса. Всяко неизпълнение на тези задължения лишава адвоката от правото да упражнява адвокатска професия, докато се издължи към касата.
Уредбата, управлението на касата, размерът на осигуровката и вноските става по правилник, изработен от Висшия адвокатски съвет.
Спестовната каса е юридическо лице със седалище в София.

 

Правилник за начина за избирането и за вътрешната уредба на Висшия адвокатски съвет
Утвърден с Указ № 14 от 2.II.1926 г., ДВ бр.260, от 17.II.1926 г.

 

Избор на Висш адвокатски съвет
Висшият адвокатски съвет се състои от 15 редовни и 15 допълнителни членове и има седалище в София.
Членовете на Висшия адвокатски съвет се избират за срок от четири години, като преизбирането е допустимо. За членове на ВАС могат да се избират само лица, вписани в списъка на адвокатската колегия с минимум 10 години адвокатска или съдийска практика. Членовете на Софийския адвоактски съвет не могат да бъдат избирани за членове на ВАС.
Веднъж на две години всички председатели на адвокатски съвети се събират на общо събрание, за да изберат Висш адвокатски съвет. В случай на неоправдано отсъствие на някой от председателите, срещу него се възбужда дисциплинарно преследване съгласно Закона за адвокатите. Гласуването е лично и тайно. Не се допуска упълномощаване.
За хода на заседанието и за проведения избор се съставя протокол, който се подписва от председателя, секретаря и проверителите на общото събрание. Резултатът от проведения избор се съобщава на следващия ден на председателя на предишния Висш адвокатски съвет, който се задължава след изтичане на 7-дневния контестационен срок да съобщи на новоизбраните редовни и допълнителни членове за деня и мястото на първото заседание. На него членовете на новия Висш адвокатски съвет избират председател, двама подпредседатели, член-секретар и три състава на дисциплинарния съд. Председателя на Висшия адвоактски съвет може да бъде преизбиран само веднъж.
В случай на подадени контестации срещу редовността на избора, те се разглеждат от новоизбрания Висш адвокатски съвет веднага след конституирането му.

 

Правомощия на членовете на съвета
Председателят на Висшия адвоактски съвет:
• представлява съвета пред всички физически и юридически лица;
• осъществява надзор върху административната и счетоводна дейност в рамките на Съвета;
• разпределя дисциплинарните дела между трите дисциплинарни състава на Съвета.
Член-секретаря на Съвета:
• се грижи за своевременното привеждане в изпълнение на решенията на Съвета и на разпорежданията на председателя;
• води кореспонденцията;
• поддържа регистрите;
• поддържа архива;
• отговаря за касата;
• съхранява печата на Съвета;
• води протоколите на общите събрания на Съвета;

 

Дисциплинарно производство
Висшият адвокатски съвет има три дисциплинарни състава, председателствани от председателя на Съвета и двамата подпредседатели. Дисциплинарният съд заседава при закрити врати освен в случаите когато делото изисква публичност. На заседанията могат да присъстват представители на прокуратурата. Адвокатската защита пред дисциплинарния съд се осъществява на общо основание.

 

Правилник за общата работа и дисциплинарната дейност на адвокатските съвети
ДВ бр.42 от 25.V.1934 г.

 

Правилникът на адвокатския съвет съдържа правилата, които трябва да спазва съветът при своята обща работа и при дисциплинарната си дейност.
Адвокати, стажант-адвокати, ходатаи и прошенописци
Вписване в списъка на адвокатската колегия
Главата съдържа разпоредби, които преповтарят уредбата по режима на вписването от Закона за адвокатите.
Напусналите колегията си адвокати могат да бъдат вписани в друга по постановление на адвокатския съвет въз основа на молба и удостоверение за отписване от списъка на напуснатата колегия.
Колегията на новото вписване изисква адвокатското дело, без сведенията от напуснатата колегия.
Вписване на адвокат, член на разтурена поради намаляване на членовете й под 15, адвокатска колегия, в списъка на определената от Висшия адвокатски съвет най-близка такава, става служебно по нареждане на последния, въз основа списъка на разтурената колегия.
Вписване на стажант-адвокатите
Към молбата за допускане до стаж кандидатът прилага и една декларация преподписана от патрона му и съдържаща заявление, че не са налице препятствията по допускане до стаж по чл. 2 от Закона за адвокатите.
При преместване на стажант-адвоката от една колегия в друга или от окръжния съд в адвокатска колегия, вписването му в списъка на стажант-адвокатите става с постановление на съвета въз основа на молба, удостоверение за отписването му от списъка на напуснатата колегия и свидетелство за дисциплинарна съдимост.
Отписване от списъка на адвокатската колегия
Адвокатският съвет прави най-малко всяка година обща проверка на адресите на адвокатите в колегията. Тя се извършва чрез потърсване членовете на колегията на посочените от тях адреси. За ненамиране на адресите се издават обявления, които се поставят на определени от адвокатския съвет места. Ненамереният на посочения от него адрес адвокат, трябва в двуседмичен срок от поставяне на обявлението да посочи точния си адрес. Ако в този срок адвокатът не съобщи настоящия си адрес, той се отписва от списъка на колегията по нареждане на председателя на съвета. След като посочи точния си адрес в тримесечен срок, с писмено заявление, адвокатът се вписва отново по нареждане на председателя на съвета.
Председателят нарежда да бъдат отписани от списъка на колегията всички починали нейни членове.
Осъдените с влязла в сила присъда за някое от престъпленията по чл. 2 буква а от Закона за адвокатите, се призовават пред съвета за да дадат своите обяснения. Съветът в дисциплинарно заседание, след призоваване на адвоката издава мотивирано постановление за изключването му завинаги от професията въз основа на събраните доказателства. Постановлението подлежи на обжалване по чл.16 от Закона за адвокатите.
Адвокатска колегия
Списък на адвокатската колегия и адвокатските дела
Всички промени в списъка се извършват от член-секретаря на съвета. Промените в списъка на колегията се състоят във вписване на нови членове или отписване на вписани, както и промени на адреси.
Когато членовете на колегията намалеят под 15, съветът съобщава веднага за това на Висшия адвокатски съвет, който нарежда вписването на членовете на разтурената колегия в списъка най-близката от него такава.
Ако разтурената колегия се възстанови след повече от три години от разтурянето й, тя започва своята дейност отначало и получава само книжата отнасящи се до нейните членове.
За всеки член на колегията се води отделно адвокатско дело от съвета , в което се поставя молбата на същия за вписването му в колегията, документите и сведенията за него. Адвокатските дела се водят от секретаря на съвета.
Общи събрания на адвокатската колегия
За общите събрания на колегията се води протокол, който се води от секретаря.
За неприсъствие на редовно събрание с постановление на председателя на съвета на адвоката се налага глоба. Постановлението се обжалва пред адвокатския съвет в четиринадесетдневен срок от постановяването му. В тези случаи съветът може да потвърди, да измени или да отмени наложената глоба. Постановлението на адвокатския съвет не подлежи на обжалване.
Адвокатски съвет и негови членове
Конституиране
Изборът на председател, подпредседатели, касиер и секретар става от редовните членове с тайно гласуване. Председателят, секретарят и касиерът се избират за две години, а подпредседателите - за една. Съветът може да избере измежду членовете си библиотекар.
Съставите на дисциплинарния съд се определят чрез жребий.
Съветът заседава когато присъстват повече от половината от редовните му членове.
Заседания
Адвокатският съвет заседава най-малко веднъж седмично. За всяко заседание се призовават всички редовни и половината от допълнителните членове. Решенията на съвета се вземат с мнозинството от присъстващите редовни и допълнителни членове. За всяко заседание се води протокол от секретаря.
Разпределение на длъжностите
Председател на Съвета:
• представлява Адвокатския съвет;
• се грижи за нормалната работа на адвокатите в колегията;
• иска обяснения от обвиняемия по дисциплинарното производство;
• упражнява като първа инстанция дисциплинарна власт върху чиновниците на Съвета и адвокатските служители;
• може да взема мерките, които сметне за необходими с оглед запазване доброто име и интересите на професията и колегията.
Подпредседателят замества председателя, когато той отсъства.
Секретар:
• привежда в изпълнение постановленията на съвета и резолюциите на председателя;
• следи за правилното и редовно водене на адвокатските дела и дисциплинарните преписки;
• заедно със секретаря изготвят годишния отчет;
• той пази печата и всички книжа на съвета.
Касиер:
• събира всички приходи на съвета;
• извършва текущите разходи по решение на председателя, а извънредните - на съвета;
• води партидна книга за вноските на всеки член на колегията.
Канцеларията на съвета се помещава в сградата на окръжния съд.
В канцеларията се водят:
• входящ и изходящ регистър;
• списъци на адвокатите и стажант-адвокатите;
• протоколна книга за заседанията и др.
Адвокатският съвет разполага с библиотека.

 

Правилник на спестовната каса за взаимоосигуряване на адвокатите
Утвърден с Указ № 472 от 5.VІІІ.1936 г., ДВ бр.177 от 8.VІІІ.1936 г.

 

Всички адвокати в Царството, вписани или които ще бъдат вписани в списъка на някоя адвокатска колегия, освен навършилите 50 години към 05.02.1936 г., са задължително осигурени при спестовната каса.
Осигуреният адвокат има своя партида в касата, в която се внасят правените от него вноски. Той е длъжен да изпълнява задълженията си към спестовната каса. Неизпълнението на тези задължения дава право на касата да иска от съответния Адвокатски съвет заличаване на неизправния адвокат от списъка на колегията.
Средствата на спестовната каса се събират от:
• вноските на адвоката;
• доходи на касата;
• дарения;
• други непредвидени доходи.
Всяко пълномощно, дадено на адвокат по каквото и да било дело, се облепва задължително с осигурителна марка. Стойността на осигурителната марка се определя от естеството на делото и от съдебната инстанция, пред която то е висящо. Предварителното облепяне на пълномощното с такава марка е условие за допускане на адвоката да пледира или да върши други представителни действия. Служебните повереници и защитници не плащат осигурителна марка.
Управление
Органи на спестовната каса са:
• общо събрание;
• управителен съвет;
• контролен съвет.
Общото събрание се състои от всички членове на Висшия адвокатски съвет и председателите на Адвокатските съвети. Членовете на управителния и контролния съвет са по право членове на общото събрание. Събранието се събира веднъж годишно и се произнася по следните въпроси:
• преглежда сметките, баланса и разпределението на печалбите и загубите;
• избира управителен и контролен съвет на спестовната каса и се произнася по тяхната отговорност.
Събранието е законно, ако присъстват повече от половината от поканените членове.
Управителният съвет се състои от седем души, избрани за срок от четири години от общото събрание, измежду членовете на Софийската адвокатска колегия. На всеки две години съставът му се обновява.
Чрез жребий се определят трима от членовете на съвета, които се заменят.
Управителният съвет излъчва от своя състав председател, подпредседател и секретар. Председателят, подпредседателят и един от членовете представляват спестовната каса.
Управителният съвет:
• ръководи дейността на касата;
• отговаря за вътрешната й организация и
• решава всички останали въпроси, свързани с дейността на спестовната каса.
Управителният съвет взема решенията си, ако присъстват най-малко четирима членове.
Контролният съвет се състои от трима души и двама запасни. Те се избират ежегодно от общото събрание, измежду членовете на Софийската адвокатска колегия. Контролният съвет проверява годишния отчет на касата, като за извършените проверки той съставя протоколи.

 

Правилник за теоретико-практически изпит на кандидатите за съдебна длъжност и за адвокати
Утвърден с Указ № 218 от 14.VІІ.1938 г., ДВ бр.157 от 21.VІІ.1938 г.

 

Ежегодно след края на стажа в Министерството на правосъдието се провежда теоретико-практичен изпит. Той се провежда на две сесии, едната през май, а другата - през декември.
Изпитът има за цел да провери теоретичните познания на кандидата и доколко той е в състояние да ги приложи на практика.
Изпит се полага по следните предмети:
• гражданско право;
• търговско право;
• административно право;
• гражданско съдопроизводство и
• наказателно съдопроизводство.
Той е писмен по гражданско (или търговско) и наказателно право, и устен по всички други предмети.
Изпитът се провежда от шестчленна комисия, назначена със заповед на министъра на правосъдието. Членове на комисията са:
• съдии от Върховния касационен съд;
• съдии от Върховния административен съд;
• професори по право от юридически факултет;
• висши чиновници от Министерството на правосъдието.
За допускане до изпит са необходими:
• диплом за завършено висше юридическо образование;
• снимка;
• квитанция за внесена такса в Министерството;
• удостоверение от Адвокатския съвет, че кандидатът е стажувал най-малко две години при адвокат.
Писменият изпит се състои в писмено разработване на казус от гражданското (респ. търговското) право и от наказателното право.
Той се провежда в два последователни дни: първият ден по гражданско или търговско, а вторият по наказателно право. Кандидатите разполагат с четири часа да развият казуса.
До устен изпит се допускат само кандидатите, които са издържали успешно писмения.
За провеждането на изпита, комисията се разделя на три секции, едната по гражданско и търговско право, другата по наказателно и административно право и третата-по гражданско и наказателно съдопроизводство. Всеки кандидат полага устния изпит в три последователни дни, по един за всяка секция.
За издържал държавния изпит се признава кандидатът, който е показал по всички предмети най-малко среден успех. Ако на устния изпит е показал слаб успех, най-малко по два предмета, той може да се яви на поправителен изпит най-късно до края на втората изпитна сесия.
Кандидатите, които са издържали изпита успешно, получават свидетелство за издържан държавен изпит.

 

Закон за адвокатите
Утвърден с Указ № 26 от 16.Х.1947 г., ДВ бр.257 от 5.ХІ.1947 г.

 

Придобиване право на адвокатска практика
За да може едно лице да бъде адвокат трябва:
• да е гражданин на страната;
• да е свършил правните науки;
• да е преминал нужния стаж;
• да е издържал предвидения в Закона за устройството на съдилищата държавен изпит;
• да е вписан в списъка на някоя адвокатска колегия.
Не може да бъде адвокат нито стажант адвокат:
• осъденият на затвор за лъжовна клетва, лъжесвидетелствуване, разврат, кражба, обсебване, грабеж, разбойничество, изнудване, измама, злоупотребление на доверие, подправка на документи, лекарски свидетелства, марки, печатни и други знаци, банкрут, престъпление по служба и по адвокатско звание, убийство, по Закона за народния съд, по Закона за защита на народната власт, по Закона за осигуряване и снабдяването и урегулиране на цените, по Закона за снабдяването и цените и осъдения на строг тъмничен затвор, макар да е бил освободен от наказание по помилване, реабилитация или давност. Условното осъждане за някое от горните престъпления не е пречка за упражняване адвокатска професия;
• обявеният в несъстоятелност или поставеният под пълно или ограничено запрещение;
• лице, което заема държавна, държавно-автономна или общинска служба;
• търговецът, член-делегат в управителен съвет на търговски дружества, управителят на фирма и търговският пълномощник;
• лице, което освен адвокатската професия упражнява лично или чрез поставено лице друга професия, която е негово главно занятие или която е несъвместима с адвокатското звание;
• лице, което има лошо или опозорено име в съда, в адвокатската колегия или в обществото, и
• лице с фашистки или реставраторски прояви.
Стаж
Стажът продължава една година при съд или при адвокатски колектив.
Допускането до стаж при адвокатски колектив става с постановление на адвокатския съвет. Той определя и колектива, при който ще стажува молителя.
Постановлението може да се обжалва от прокурора, областния съд или от молителя пред Висшия адвокатски съвет в двуседмичен срок от съобщението му.
При постъпването на стаж стажантът полага пред адвокатския съвет следната клетва:
"Кълна се да изпълнявам съвестно длъжностите си като адвокат, да бъда достоен за доверието и уважението, необходими при упражняване на професията, да не нарушавам уважението към съдилищата и властите, да служа честно на народа си и да бъда истински помощник при правораздаването".
Стажант, който е навършил едногодишен стаж и е придобил достатъчна подготовка, може да бъде допуснат от адвокатския съвет да се явява като повереник пред първоинстанционните съдилища заедно с който и да е адвокат от колектива.
Адвокатският съвет, след свършването на стажа и след като получи и писменото мнение на колектива - патрон, с мотивирано постановление се произнася прекарал ли е успешно стажантът своя стаж.
При постановление за неуспешно прекаран стаж, последният се продължава с още една година.
Ако и след това съветът намери, че стажът не е успешно прекаран, стажантът се заличава от списъка на стажант-адвокатите.
Постановлението на адвокатския съвет не подлежи на обжалване.
Стажантът, на който е признато правото, че е завършил успешно своя стаж, се допуска до държавен изпит.
Стажът при адвокатските колективи се заплаща от колектива, като размерът на заплатите се определя от адвокатския съвет, с одобрение на министъра на правосъдието, и не може да бъде по-малък от възнагражденията на стажантите при съдилищата.
Организация на адвокатурата
Адвокатски колегии
Адвокатите от района на всеки областен съд образуват адвокатска колегия. Ако числото на адвокатите в някой район е по-малко от 20, те се причисляват към една от най-близките адвокатски колегии по решение на Висшия адвокатски съвет.
Решението на съвета влиза в сила след одобрението му от министъра на правосъдието.
Адвокатската колегия е юридическа личност.
Нейни органи са общото събрание и адвокатския съвет.
Редовното общо годишно събрание на адвокатската колегия става на първия неделен ден на месец декември в определен час и може да заседава, ако присъствуват повече от половината членове на колегията.
При липса на кворум заседанието се отлага без покана за след един час и е законно колкото и адвокати да присъствуват.
Общото събрание:
• определя встъпителните и месечни вноски на членовете;
• произнася се по отчета за дейността на адвокатския съвет през годината;
• дава мнение по правосъдни и професионални въпроси.
Адвокатската колегия може да бъде свикана на извънредно общо събрание по решение на адвокатския съвет или по искане на не по-малко от 1/4 от членовете на колегията.
Адвокатският съвет съобщава на всички членове дневния ред на редовното общо годишно събрание по пощата.
Извънредното общо събрание се свиква от адвокатския съвет чрез лична покана до всички членове на колегията, изпратена по пощата; в поканата се съобщава и дневния ред.
Общите събрания не могат да вземат решения по въпроси, които не са поставени в дневния ред.
Решенията на общото събрание не подлежат на обжалване.
Адвокатският съвет се състои от 5 членове при колегия до 50 адвокати, от 7 членове при колегия над 50 адвокати, а за София - от 15 членове и по толкова допълнителни членове за всеки съвет.
За членове на съвета могат да бъдат избирани адвокати, които имат 5-годишна адвокатска практика или съдийска служба.
Адвокатският съвет избира из своята среда председател, подпредседатели, секретар и касиер, които изпълняват длъжностите си безплатно.
Членовете на съвета се избират за две години.
Може да откаже да бъде член в адвокатския съвет адвокат, който е навършил 60-годишна възраст или който е бил член на съвета през последните четири години.
Могат да избират и да бъдат избирани само изправните към касата членове на колегията.
Всеки член на колегията и прокурорът при областния съд може да оспорва редовността на избора; заявлението или протеста се подават до Висшия адвокатски съвет чрез адвокатския съвет в седемдневен срок от деня на избора.
Адвокатската колегия се представлява от адвокатски съвет, който действува в състав най-малко от двама свои членове.
Адвокатският съвет, освен възложеното му с други разпоредби на закона, върши и следното:
• ръководи стажа;
• назначава безплатни повереници и защитници и организира службата за даване безплатни съвети;
• води списъка на адвокатите от колегията;
• грижи се за защитата на професионалните и морални интереси на колегията и нейните членове;
• бди за изпълнение задълженията от колективите и от членовете на колегията, и ревизира тяхната дейност;
• посредничи по спорове между членовете на колегията и между членовете на същата и колективите;
• посредничи по спорове между колективите и клиентите;
• управлява имотите на колегията, и
• издава наредби и правилници в духа на тоя закон, задължителни за колегията, които влизат в сила след одобрението им от Висшия адвокатски съвет.
Адвокатският съвет може да взема решения само, ако присъствуват повече от половината от членовете му и може да решава с мнозинството на гласовете.
Вписването в адвокатската колегия става по мотивирано постановление на адвокатския съвет.
Адвокатският съвет с мотивирано постановление заличава от списъка на колегията ония адвокати, които загубят правото да бъдат такива.
Адвокатският съвет се произнася и по молбите на заличените адвокати, подадени от тях след изтичане на три години от заличаването им.
Постановлението може да бъде обжалвано пред Висшия адвокатски съвет от заинтересувания или от прокурора при областния съд в двуседмичен срок от съобщението.
Лицата, които не са положили клетвата по чл. 5 полагат тази клетва при вписването им в адвокатската колегия.
Висш адвокатски съвет
Висшият адвокатски съвет се състои от 15 редовни и 15 допълнителни членове.
Член на Софийския адвокатски съвет не може да бъде едновременно и член на Висшия адвокатски съвет.
Висшият адвокатски съвет се избира от общото събрание на председателите на адвокатските съвети в страната. Право да бъдат избирани имат само адвокатите от Софийската адвокатска колегия, имащи най-малко 10 години адвокатска практика или съдийска служба.
Начинът на избирането се урежда с особен правилник изработен от Висшия адвокатски съвет.
Средствата за издръжка на Висшия адвокатски съвет се определят от общото събрание на председателите на адвокатските съвети при всеки нов избор и се внасят от адвокатските колегии съразмерно с числото на техните членове.
Вън от възложеното му с други постановления на закона, Висшият адвокатски съвет върши и следното:
• изготвя правилник за стажа, който влиза в сила след одобрение от министъра на правосъдието;
• произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж и вписването и заличаването от колегията;
• издава общи наредби в духа на този закон.
Висшият адвокатски съвет може да взима решения само ако присъствуват повече от половината от членовете му.
Постановленията на Висшия адвокатски съвет относно допускането до стаж, до вписване в списъка на адвокатската колегия и относно заличаване от списъка на същата, подлежат на обжалване от заинтересуваните или от прокурора при областния съд пред Върховния административен съд в двуседмичен срок от съобщението им.
Жалбите и протестите се подават чрез Висшия адвокатски съвет.
Всички други постановления на Висшия адвокатски съвет не подлежат на обжалване.
Адвокатски колективи
Адвокатът не може да упражнява професията, ако не е член на адвокатски колектив.
Адвокати в населени места, където броят им е по-малко от 6, могат да упражняват адвокатска професия си без да членуват в колектив.
Адвокатските колективи се образуват свободно. Числото на влизащите в един колектив адвокати не може да бъде по-малко от три в населени места с по-малко от 10 адвокати, не по-малко от 5 в места с не повече от 50 адвокати и не по-малко от 10 в места, в които адвокатите са повече от 50, а в София не по-малко от 15.
В едно населено място трябва да има най-малко 2 адвокатски колектива.
Колективът е юридическа личност. Той се смята съставен от датата на утвърждаването му от адвокатския съвет и вписването му при същия.
Вписването трябва да съдържа и имената на членуващите в колектива адвокати.
Адвокатският съвет може да вписва нови адвокати в колективите или да премества адвокати от един колектив в друг, когато има важна причина за това.
Решението на адвокатския съвет може да се обжалва пред комисия в състав председател и прокурор на областния съд и двама представители на адвокатския съвет, посочени от последния.
Решенията на комисията не подлежат на обжалване.
Колективът се представлява от секретаря или от заместника му. Те се избират за една година от общото събрание на колектива и имената им се съобщават на адвокатския съвет.
Избраните секретари на адвокатските колективи се утвърждават от адвокатския съвет.
Само секретарят на колектива или неговият заместник договаря с клиентите, той разпределя работата по възможност равномерно между членовете съобразно подготовката им.
Юрисконсулската работа на частни лица (физически и юридически) се възлага също на колектива, който я разпределя между членовете си съобразно подготовката им.
Когато клиентът посочи изрично на секретаря известен адвокат, за да поеме работата му, той плаща възнаграждението с едно увеличение в полза на колектива, определено в таблицата по чл. 47.
Това се отнася и за юрисконсулствата.
Всички суми срещу уговореното възнаграждение се внасят в касата на колектива.
Всеки адвокат получава от касата сумите, които са внесени срещу извършената от него работа след като се спадне известен процент за посрещане на общите разноски на колектива и по 20% за общо разпределение в колектива. С общо съгласие на всички членове на колектива разпределението на постъпилите в касата суми може да стане и по друг начин; отменяването на това решение може да стане с гласовете на 3/4 от всичките членове на колектива.
Възнаграждението на адвокат, който не членува в колектив се уговаря направо между адвоката и клиента и се внася от последния на секретаря на околийския съдия по местожителството на адвоката.
Общото събрание на колектива приема правилника за вътрешния ред, който се одобрява от адвокатския съвет и решава всичките въпроси отнасящи се до дейността на колектива.
То се свиква от секретаря по негов почин или по искане най-малко на 1/4 от членовете.
Общото събрание с мотивирано решение, взето с обикновено мнозинство, приема нови членове на колектива. При отказ решението може да се обжалва от заинтересуваните пред адвокатския съвет в двуседмичен срок. Решението на съвета не подлежи на обжалване.
Общото събрание с мотивирано решение, взето с мнозинството от 3/4 на всичките членове, може да изключва членове от колектива, когато те не изпълняват добросъвестно възложената им работа или създават постоянни смущения или разстройват живота на колектива.
Решенията на общото събрание може да се обжалват пред адвокатския съвет в седемдневен срок. Решенията на съвета са окончателни.
Функции на адвоката
Работата на адвоката е да съдействува за защита на правата и законните интереси на доверителите си и на лицата, чиято защита му е възложена с оглед правилното правораздаване.
Той върши следното:
• дава устни и писмени съвети;
• съставя на страните разни книжа и изложения;
• представлява и защищава доверителите си пред съдебните места и лица, както и пред всички други юрисдикции в страната;
• представлява доверителите си пред всички власти.
Пред Върховния съд на народната република могат да представляват и защищават страните само адвокати, които имат 3-годишна практика или толкова години съдийска служба.
Повереници и защитници пред съдилищата могат да бъдат само адвокати.
Преподаватели (в университетите редовни, извънредни и частни), които имат права на адвокати, могат да се явяват като повереници само пред Върховния касационен съд и пред Върховния административен съд, ако членуват в колектива.
Юрисконсултите при държавните, държавно-автономните, при Централния кооперативен съюз и общинските учреждения и предприятия могат да се явяват като повереници само по делата на тия учреждения и предприятия.
Страните могат да дават пълномощия на своите родители, пълнолетни деца и съпрузи за водене на гражданските си дела.
Длъжности на адвоката
Адвокатът може да упражнява професията си само в места, където има съдилища.
Той е длъжен да упражнява съвестно професията си и да осветлява пълно и правилно доверителите си.
Адвокатът не може при водене на делата да си служи със средства и похвати, които имат за цел прикриването или изопачаването на истината, излишното протакане на делата или създаването на неоправдани от гледището на закона спънки за противната страна. Той не трябва да съдействува за заобикаляне на закона. Дължи уважение на закона, на магистратурата и на властите и колегиалност в отношенията си с другите адвокати.
Той е длъжен да изпълнява задълженията, наложени му в правилника, решенията на общото събрание на колектива, наредбите на адвокатския съвет и на Висшия адвокатски съвет.
Адвокатът не може да представлява или да дава съвети на едната страна след като е представлявал или давал съвети на противната страна.
Тази забрана важи и за адвокатите от един и същ колектив.
Адвокатът не може да поема дела, по които е взел каквото и да е участие като магистрат.
Адвокатът е длъжен да пази тайните, които неговите доверители са му поверили освен при свидетелствуване пред съд, в който случай се прилагат разпоредбите на Законите за гражданското и наказателно съдопроизводство.
Всеки адвокат е длъжен да държи списък на поверените му дела.
Книжата по воденето на делата, адвокатът е длъжен да пази в продължение на 5 години от свършването на делото.
Права на адвоката
Адвокатът по повод на упражнение на професията е приравнен със съдията относно уважението, което му се дължи и относно отговорностите за нанесените му оскърбления.
Той може да прави справки по и във връзка с делата на своите клиенти във всички съдебни и административни места и лица без да представлява пълномощно.
Заверените от адвоката преписи от дадените му по надлежния ред пълномощия имат силата на официално заверен препис.
Всеки адвокат може да преупълномощава друг адвокат и без да заверява подписа си.
Пълномощията, дадени лично на адвоката от клиентите му за представляване и защита пред съдилищата не се нуждаят от заверка.
Преписите и пълномощията, за които се говори в този член, се обгербват съгласно Закона за гербовия налог. Следващите се берии се събират в гербови марки, които се залепват върху преписите и пълномощията и се унищожават от длъжностното лице, на което се подават.
По уважителни причини адвокатът може да се откаже от започнатото дело или защитата на доверителите си, но е длъжен да извести последните своевременно, за да имат възможност да продължат делото лично или чрез друг адвокат без да става нужда то да се отлага.
Размерът на адвокатските възнаграждения се определя по таблица издадена от министъра на правосъдието, след като вземе мнението на Висшия адвокатски съвет. Таблицата се обнародва в "Държавен вестник".
Размерът на адвокатското възнаграждение не може да се уговаря в зависимост от изхода на делото.
Изгубилата делото страна се осъжда да заплати на противната страна, като деловодни разноски, адвокатско възнаграждение за един адвокат, макар страната да е имала повече адвокати.
Дисциплинарна отговорност
За нарушение на задълженията си адвокатите и стажант-адвокатите подлежат на дисциплинарно наказание независимо от наказателната отговорност, ако има място за такава.
Те подлежат на дисциплинарно наказание за:
• пропуски, произлезли от невнимание или незнание;
• бавност в изпълнение на задълженията си;
• демонстриране на постоянна небрежност или очевидно невежество или неспособност при изпълнение на задълженията си;
• когато не пазят надлежното приличие в отношенията си към съда, помежду си или към частни лица;
• когато играят хазартни игри;
• за всяко действие, което излага честта и достойнството на адвоката и
• ако си служи при водене на делата със средства и похвати, имащи за цел прикриване на истината, излишно протакане на делата или създаване на неоправдани от гледището на закона спънки за противната страна.
Дисциплинарните наказания са:
• изобличение;
• парична глоба;
• лишаване от право на адвокатство за срок от една година;
• лишаване от право на адвокатство завинаги.
За маловажни нарушения председателят на адвокатския съвет по решение на съвета може да направи напомняне на провинилия се адвокат насаме или в присъствие на членовете на съвета.
Независимо от предвидените по-горе наказания виновният адвокат може да бъде лишен от правото да бъде избран, като член на адвокатския съвет и на Висшия адвокатски съвет за срок до 10 години.
Глобата се събира в полза на касата на адвокатския съвет.
За неизпълнение, неправилно изпълнение и бавност при изпълнение на задълженията по закона и нарежданията на Министерството на правосъдието, срещу провинилите се председатели, подпредседатели, секретари и членове на адвокатските съвети и секретари на адвокатските колективи министърът на правосъдието може да възбуди дисциплинарно преследване за наказание.
Министърът на правосъдието може, чрез съдебните инспектори да ревизира дейността на адвокатските съвети, адвокатските колективи и отделните адвокати и за констатираните нередовности да възбужда дисциплинарно преследване, срещу провинените лица.
Дисциплинарното преследване против адвокатите се възбужда и по решение на адвокатския съвет, а така също и по определение на областните и апелативните съдилища, на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, ако провинението е извършено пред тях.
За провинения, извършени пред околийския съдия последният донася в Министерството на правосъдието.
Адвокатите отговарят пред дисциплинарен съд в състав: трима съдии от областния съд в седалището на областта, избрани от общото събрание на съда за една година и двама адвокати от състава на адвокатския съвет в седалището на същия съд, посочени за същия срок от съвета.
Дисциплинарният съд заседава при областния съд и се председателствува от старшия съдия.
Съдът е длъжен да събере всички справки по делото и да поиска писмени обяснения от обвиняемия.
Заседанията се държат при затворени врата, но се допускат да присъствуват адвокати и съдии.
При разглеждане на дисциплинарните дела съдът не се подчинява на никакви други форми освен посочените по-горе. Преди да постанови решение съдът е длъжен да изслуша заключението на обвинителя и обясненията на обвиняемия.
Обвинението се поддържа от прокурора при областния съд.
Решенията на дисциплинарния съд, ако с тях е наложено наказание, лишаване от право на адвокатство, може да се обжалват в двуседмичен срок от съобщението им пред Висшия дисциплинарен съд в състав: трима съдии от Върховния касационен съд, избрани от общото събрание на същия за срок от една година и трима адвокати от състава на Висшия адвокатски съвет посочени за същия срок от съвета.
Обвинението се поддържа от прокурор при Върховния касационен съд.
Решенията на Висшия дисциплинарен съд не подлежат на обжалване.
Привеждането в изпълнение на решенията на дисциплинарния съд, с които са наложени наказания по букви "в" и "г" на чл. 50 става като тези наказания се отбелязват в списъка на колегията и се съобщават на Министерството на правосъдието, което с окръжно до всички съдилища съобщава за наложеното наказание. Изпълнението на наказанието по буква "в" започва от седмия ден след датата на окръжното на Министерството на правосъдието.
За наложените глоби областния съд издава изпълнителен лист на името на адвокатския съвет.
Спестовна каса
При Висшия адвокатски съвет се учредява спестовна каса за взаимоосигуряване в случай на недъгавост и старост, а на семействата им - в случай на смърт.
Приходите на касата са само вноски внасяни лично от адвокатите.
Всички адвокати в страната на възраст до 50 години включително, към 5 февруари 1936 г., са задължително осигурени при спестовната каса, а тези над 50 години - по желание, изразено писмено.
Адвокатите са длъжни да изпълняват задълженията си към спестовната каса. Всяко неизпълнение на тези задължения лишава адвоката, по начин определен в правилника, от правото да упражнява адвокатската си професия докато се издължи пред спестовната каса.
Уредбата, управлението на касата, размерът на осигуровката и вноските и пр. става по правилник изработен от Висшия адвокатски съвет и утвърден с указ по доклад на министъра на правосъдието.
Против решенията на управителния съвет на спестовната каса се допускат жалби пред Висшия адвокатски съвет.
Спестовната каса е юридическа личност със седалище столица София.
Наказателни разпоредби
Адвокат, който уговори и получи възнаграждение под каквато и да е форма не по реда, предвиден в този закон, както и лице, което упражнява адвокатска професия без да има право на това, се наказва с тъмничен затвор.
Със същото наказание се наказва и секретар на адвокатски колектив или адвокат, в места където няма такъв, който уговори и получи под каквато и да е форма възнаграждение по-голямо от допустимото.
Адвокат, който уговори да придобие спорни имущества или права или част от тях на поверените му дела се наказва със строг тъмничен затвор до три години.
Със същото наказание се наказва и адвокат, който умишлено увреди интересите на своя доверител.
Адвокатът за извършени от него престъпления по повод упражнение на професията отговаря като длъжностно лице.

 

Правилник на адвокатската каса, изработен по чл. 35 от закона за адвокатите
Утвърден с Указ № 306 от ІІІ.1949 г., ДВ бр.69 от 26.ІІІ.1949 г.

 

Цел
Целта на адвокатската каса е да осигури на близките на починалите на нейните членове еднократна посмъртна помощ. Адвокатската каса е юридическо лице със седалище в София.
Членове
В адвокатската каса членуват задължително всички адвокати, които при вписването им в списъка на адвокатската колегия не са навършили 50-годишна възраст.
Адвокати, които са били членове на Адвокатската каса и са я напуснали, при повторно вписване в списъците на адвокатската колегия, след влизането на настоящия правилник в сила, по право стават задължително осигурени при касата.
Всички задължително осигурени членове на посмъртния фонд при бившата Спестовна каса за взаимноосигуряване на адвокатите, заварени от настоящия правилник, стават по право задължително осигурени членове на Адвокатската каса по настоящия правилник.
Членуването на задължително осигурените започва от датата на вписването им в списъка на адвокатската колегия и свършва на датата на отписването им от списъка на адвокатската колегия.
Всеки вписан в списъка на адвокатската колегия адвокат е длъжен да даде чрез адвокатския съвет на Адвокатската каса сведения по уставен образец.
Подлежат на изключване задължително осигурени членове на
Адвокатската каса, за които се установи, че по време на приемането им не са отговаряли на предварителните условия.
Изключването се допуска само когато член е дал умишлено неверни сведения и особено когато е укрил някое обстоятелство, за което изрично е бил запитан. Изключването не се допуска, ако въпросното обстоятелство е било известно на управителния съвет, или ако от постъпването на члена в касата са се изминали повече от 3 години, или ако решението за изключение не е съобщено на члена в течение на един месец от деня, в който управителният съвет е узнал за укрито обстоятелство.
Членове на касата, които поради заличаване от списъка на адвокатската колегия, престанат да бъдат задължително осигурени, могат да продължат доброволно членството си, ако поискат това в срок от 3 месеца от изпращане на съобщението, съгласно настоящия член и ако имат повече от 2 години членство.
Адвокатската каса съобщава чрез препоръчано писмо на заличените от списъка на колегиите адвокати с повече от 2 години членство възможността за продължение на членството.
Всички заварени, доброволно осигурени при посмъртния фонд на бившата Спестовна каса за взаимноосигуряване на адвокатите, остават по право доброволно осигурени по настоящия правилник.
Доброволно осигурените са длъжни да внасят редовно вноските си в касата. Ако не внесат дължимите вноски и лихви в срок от 30 дни от изпращане на препоръчано писмо на последния посочен от тях адрес те изгубват качеството си на редовни членове.
Изключването на членове съгласно член 6 и 8 става по решение на управителния съвет, което се съобщава незабавно писмено на изключения член.
Осигурените, които са престанали да членуват задължително в касата на адвокатите и не са се възползвали от правото за продължаване на членството, съгласно чл.7, както и осигурени, които са изключени, съгласно чл.8, могат в продължение на една година от напускането на касата да възобновят членството си в нея, ако докажат чрез лекарско уверение, че са напълно здрави и внесат просрочените вноски със законната лихва.
Средства
Касата събира средствата си от:
• Встъпителни вноски от членовете
• Редовни вноски на членовете;
• Лихви и доходи от набрани капитали;
• Безвъзмездни субсидии от фонда за социални и културни мероприятия на адвокатите;
• Разни и непредвидени приходи.
Всеки новопостъпил член на касата внася встъпителна вноска 600 лева, която се отнася в “запасен фонд” на касата. Запасният фонд служи за покриване на евентуални непредвидени загуби и при нужда за засилване на резервите.
Всеки задължително осигурен член е длъжен да внася в Адвокатската каса годишна вноска 2400 лева, платима по 200 лева месечно. Всеки доброволно осигурен член е длъжен да внася годишна вноска 3000 лева, платими по 250 лева месечно.
Вноските се плащат чрез пощенската чекова служба или направо в
Адвокатската каса.
За получените вноски адвокатската каса издава квитанции от кочан. Разписките от вносните бележки в пощенската чекова служба и квитанциите на Адвокатската каса служат за доказателство за платени вноски.
Месечните вноски са дължими на първо число на всеки календарен месец. Осигурените са в закъснение, ако не внесат месечната вноска до десето число на следния месец. Закъснелите вноски се събират със законната лихва.
Внасянето на вноски в предплата се допуска.
Встъпителната вноска се внася с вноската за първия месец.
Вноските се плащат пожизнено.
След смъртта на един член, от еднократна посмъртна помощ се удържа сума за попълване на дължимите вноски за цялата текуща осигурителна година.
Еднократна посмъртна помощ
Еднократната посмъртна помощ се изплаща в случай на смърт на изправните към касата членове както следва:
• на съпруга или непълнолетните низходящи, или само на съпруга, ако няма непълнолетни низходящи, или само на последните, ако няма съпруг - цялата посмъртна помощ;
• ако няма съпруг или непълнолетни низходящи, цялата посмъртна помощ се изплаща на лице, което починалият е посочил за наследник с молба с нотариално заверен подпис до Адвокатската каса, или със завещание, след като се приспаднат разноските за погребението;
• ако няма съпруг, непълнолетни низходящи или посочен друг наследник, цялата посмъртна помощ се изплаща на родителите и на пълнолетните низходящи;
Ако липсват правоимащи по гореизброените точки посмъртната помощ, след изплащане за разноските за погребението, остава за
Адвокатската каса.
При разпределението на посмъртната помощ съпругът и непълнолетните низходящи получават по равен дял. по равен дял получават и всеки от родителите и пълнолетните низходящи.
Изправен към адвокатската каса се счита всеки член, който до деня, предхождащ смъртта, не дължи вноски за повече от два изтекли месеца.
Еднократната посмъртна помощ се отпуска по писмена молба на правоимащите, към която се прилагат:
• акт за смъртта;
• удостоверение са наследниците;
• удостоверение от адвокатския съвет, ако починалият е адвокат, за времечленуването му в колегията , и според случая, още
• актове за раждане на непълнолетните;
• определение на съда, с което на законния представител се разрешава да получи дела на непълнолетните;
• завещание, ако има такова.
Нямат право на посмъртна помощ правоимащи, които чрез наказуеми от закон постъпки са причинили или ускорили смъртта на члена. Отказът за изплащане на посмъртната помощ се основава на влязла в законна сила присъда.
Управление
Органи на Адвокатската каса са:
• Общото събрание;
• Управителния съвет и
• Проверителният съвет.
Общо събрание
Общото събрание се състои от всички действащи членове на Висшия адвокатски съвет и от членовете на Управителния и Проверителния съвет на Адвокатската каса.
Общите събрания са редовни и извънредни.
Извънредните общи събрания се свикват, когато интересите на касата налагат това, когато Държавният застрахователен институт изисква това, когато поне 1/20 от членовете на касата предявят писмено такова искане пред управителния съвет като посочат целта на основанията си.
Работата на общото събрание се състои в следното:
• избиране, приемане оставката и освобождаване или не от отговорност членовете на Управителния и Проверителния съвети;
• преглеждане на сметки, баланса и разпределението на печалбите и загубите;
• вземане на решения върху предложения, направени от Управителния или Проверителния съвети или от членовете му;
• отстраняване веднага на всеки член на управителния или проверителните съвет, когато се намери, че тези не изпълняват своите задължения спрямо касата или не управляват добре и съвестно работите и;
• вземане на решения относно употребяване на излишъка или покриване на недостига;
• вземане на решения оносно заздравяване на касата.
Председател на Общото събрание е председателят на Висшия адвокатски съвет или негов заместник. Секретарят се избира от общото събрание.
Общата събрание се счита за законно и може да взема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му.
Изборът на Управителния и Проверителния съвети става чрез тайно и поименно гласуване. Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равенство на гласовете, предложението се счита за неприето.
Управителен съвет
Управителният съвет на Адвокатската каса се състои от трима души, които се избират от общото събрание за срок от три години измежду членовете на Софийската адвокатска колегия, членове на касата. Последователно всяко година излиза един от членовете на управителния съвет, като за първите две години това става по жребий. За всеки редовен член на Управителния съвет се избира по един допълнителен член.
Управителният съвет управлява работите на касата съобразно правилника и я представява пред трети лица и учреждения. Той взема решения с мнозинство на членовете си.
Управителният съвет избира от своята среда председател и секретар.
Длъжностите на Управителния съвет са следните:
• да приема и изключва членове на касата;
• да ръководи делата на касата, като се съобразява със законите, настоящия правилник и решенията на общото събрание;
• да се грижи за правилното развитие на касата като взема нужните мерки;
• да съставя своевременно баланса, отчета за приходите и разходите на касата за изтеклата година;
• да съставя проект за бюджета на касата;
• да свиква общите събрания;
• да заличава от списъка нередовни адвокати.
Решенията на Управителния съвет могат да бъдат обжалвани пред Висшия адвокатски съвет в четиринадесет дневен срок от соъбщаването им.
Проверителен съвет
Проверителният съвет се състои от трима души, които се избират от Общото събрание измежду членовете на Софийската адвокатска колегия, членовете на касата, за срок от една година.
Членовете на Проверителният съвет не могат да бъдат роднини до трета степен включително с членове на Управителния съвет. Член на
Управителния съвет не може да бъде избран за член на проверителния съвет преди да е изтекла една година от излизането му от Управителния съвет.
Проверителният съвет е длъжен да проверява начина, по който се управлява касата и имущественото и състояние. За тая цел той има право да иска да бъде уведомяван за работите на касата, като участва със съвещателен глас в заседанията на Управителния съвет, когато намери това за нужно, както и да разглежда поне веднъж на всеки три месеца касовата наличност и записванията в книгите.
В края на всяка календарна година Проверителният съвет проверява годишното сметкоприключване, годишния баланс и отчета за приходите и разходите и изготвя доклад за установеното при тази проверка пред Общото събрание.
Проверителният съвет е длъжен да свика веднага Общото събрание, ако установи нередности или работи в противоречие със закона или правилника.
Санкция
Всички адвокати са длъжни да изпълняват задълженията си към Адвокатската каса. Неизпълнението на тези задължения дава право на Управителния съвет да заличи от списъка на колегията неизправния адвокат, ако в 30-дневен срок от изпращане на препоръчано писмо до последния, същият не се издължи.
Заличаването престава, щом неизправният адвокат издължи спрямо касата вноските, заради които е бил заличен. Заличените от списъците на колегията адвокати не могат да упражняват адвокатска практика.
За задълженията си към трети лица касата отговаря само със своето имущество, а не и отделните й членове, които са отговорни само спрямо касата и то до размера на дължимите от тях вноски.

 

Наредба-правилник за начина на избирането и за вътрешната уредба на Висшия адвокатски съвет
Утвърдена със Заповед на Министерство на правосъдието от 14.VІ.1950 г., ДВ бр.17 от VІ.1950 г.

 

Избор на съвета
Висшият адвокатски съвет има седалището си в София и се състои от 15 редовни и толкова допълнителни членове.
Избираеми за членове на Висшия адвокатски съвет за адвокатите, които са вписани в списъка на Софийската адвокатската колегия, живеят в София и имат най-малко 10-годишна адвокатска или адвокатска и съдийска практика.
Списъкът на тия адвокати може да се преглежда всякога в канцеларията на Софийския адвокатски съвет, а в деня на избора е на разположение на членовете на общото събрание. Членовете на Софийския адвокатски съвет не могат да бъдат избирани и за членове на Висшия адвокатски съвет.
Председателите на адвокатските съвети в страната, по нареждане на председателя на Висшия адвокатски съвет, се свикват в София всяка втора година на първия неделен ден след 14 юли на общо събрание с дневен ред:
• гласуване на бюджета;
• текущи въпроси;
• избор на Висш адвокатски съвет.
Съобщението до председателите на адвокатските съвети за свикването им на общо събрание трябва да бъде направено не по-късно от един месец преди деня на избора с препоръчано писмо.
Общото събрание на председателите в адвокатските съвети в страната се счита редовно когато присъствуват повече от половината от неговите членове. То се председателства от председателя на Софийския адвокатски съвет.
Когато председателят на някои адвокатски съвет е възпрепятствуван по една от причините, указани в чл. 198 от закона за наказателното съдопроизводство да участвува в общото събрание, то той може да бъде заменен от подпредседателя на същия съвет, а ако и последният бъде възпрепятствуван по една от горните причини — от един член на съвета, избран редовно от последния.
За неоправдано неявяване в общото събрание председателите на адвокатските съвети или техните заместници отговарят дисциплинарно.
Пътните и дневните пари на председателите на адвокатските съвети или на техните заместници по участието им в общото събрание за избиране на Висш адвокатски съвет са за сметка на съответните адвокатски съвети.
Към избор на Висш адвокатски съвет се пристъпва след гласуване на бюджета и след приключването на другата работа на събранието.
Изборът на Висш адвокатски съвет става с лично и тайно гласуване.
Членовете на Висшия адвокатски съвет се избират за две години.
Изборът се ръководи от бюро, състоящо се от председателя на събранието и двама членове, избрани с явно гласуване от същото.
Гласуването става с бюлетина написана или напечатана по какъвто и да е начин, в която се означават имената на 15 души за редовни и 15 души за допълнителни членове.
Считат се избрани за редовни членове получилите най-много гласове като редовни, а за допълнителни — получилите най-много гласове като допълнителни.
За извършеното от общото събрание, както и за полученият от гласуването резултат, се съставя протокол, който се подписва от бюрото и от секретаря, избран в началото на събранието измежду членовете му.
Резултатът от избора се съобщава още на следния ден на председателя на бившия Висш адвокатски съвет, който незабавно прави разпореждане да се свикат новоизбраните членове на Висшия адвокатски съвет за конституиране на съвета.
Висшият адвокатски съвет избира всяка годана помежду си председател, двама подпредседатели, секретар, касиер. трима члена на Висшия дисциплинарен съд и трима техни заместници.
Когато някой член на Висшия адвокатски съвет наруши някое от своите задължения, той може да бъде снет и преди изтичане на мандата му. ако се направи предложение от председателя на Висшия адвокатски съвет или от трима членове на съвета или от трима председатели на местните адвокатски съвети.
Решението за снемането се взема от ВАС с мнозинство повече от половината от избраните редовни членове.
Вътрешна уредба
Председателят на Висшия адвокатски съвет има общия надзор върху цялата канцеларска, административна и счетоводна работа на съвета. Той представлява съвета пред разните учреждения и лица и подписва заедно със секретаря всички писма, изходящи от съвета.
Секретарят ръководи и надзирава канцеларията и деловодството на съвета, води списъка на адвокатите в Републиката и протоколите на общите събрания на съвета.
Средствата на Висшия адвокатски съвет се внасят от името на касиера, който води приходо-разходна и квитанционна книга и получава приходите и извършва разходите.
За държавните налични пари в касата, той трябва да спазва "законите и разпоредбите".
Персоналът на канцеларията се определя и назначава от съвета.
Несвършените дисциплинарни дела за нарушения, извършени при действието на отменения закон за адвокатите, се разглеждат от дисциплинарен състав от пет души (подпредседател и четирима члена на съвета), избран от съвета.

 

Указ за адвокатурата
ДВ бр.49, 10.VІ.1952г.

 

Адвокатурата има за задача да съдейства на съдилищата и другите държавни органи за укрепване на правния ред и да дава правна помощ на гражданите, държавните учреждения и предприятия, кооперациите и другите обществени организации.
Условията за придобиване на право на адвокат са същите, както и в закона за адвокатите от 1947 г.
Стажът е шестмесечен при съд или юридическа консултация. В последния случай стажът се ръководи от и преценява от съвета на съответната адвокатска колегия. При неуспешно прекаран стаж последният се продължава с още шест месеца и то без възнаграждение.
Стажант-адвокатите получават възнаграждение равно на възнаграждението на стажант-съдиите.
Организация на адвокатурата
Адвокатска колегия
Адвокатската колегия е доброволна организация на всички лица, които се занимават с адвокатска дейност. Такава се образува в района на всеки окръжен съд.
Адвокатската колегия е юридическо лице. Нейни органи са Общото събрание, съветът на адвокатската колегия и контролният съвет.
Общото събрание:
• разглежда и се произнася върху отчетите за дейността на съвета и контролния съвет на колегията и дава съответни указания на последните;
• определя встъпителните и месечните вноски на членовете на колегията и приема нейния бюджет;
• избира съвет и контролен съвет на колегията.
Адвокатската колегия се свиква на редовно общо събрание веднъж в годината. По решение на съвета и/или по искане на най-малко 1/5 от нейните членове, на колегията може да се свика и на извънредно общо събрание.
Съветът на адвокатската колегия:
• приема, изключва и заличава членовете на адвокатската колегия и води списък на адвокатите;
• организира юридическите консултации в района на адвокатската колегия, ръководи тяхната дейност и разпределя членовете на колегията по консултациите;
• изработва и провежда необходимите мероприятия за повишаване на юридическата квалификация на членовете на колегията;
• надзирава дейността на членовете на адвокатската колегия, особено относно изпълнението на правилата за вътрешния ред и спазването на правилника за възнагражденията;
• представя отчет за дейността на адвокатската колегия на Министерството на правосъдието;
• изработва бюджета и управлява имотите на колегията;
• назначава безплатни повереници и защитници, и организира службата за даване на безплатна правна помощ;
• приема кандидатите за адвокатски стаж, разпределя ги по консултации и ръководи стажа;
• води разследване на дисциплинарни нарушения на членовете на колегията, налага дисциплинарни наказания.
Съветът на адвокатската колегия може да взема решения само, ако присъстват половината от членовете му и решава въпросите с мнозинство на гласовете.
Юридически консултации
Адвокатът не може да упражнява професията си, ако не е вписан в адвокатската колегия и не е член на юридическа консултация.
Юридическата консултация се образува по решение на съвета на адвокатската колегия. Тя е юридическо лице. Нейни органи са общото събрание и секретарят.
Секретарят на консултацията се назначава от съвета на адвокатската колегия по предложение на консултацията. Той представлява консултацията, ръководи работата и отговаря за нея.
Задължения и права на адвоката
Адвокатът трябва да бъде образец на безупречно поведение, на морална чистота и на неотклонно изпълнение на законите на страната.
Работа на адвоката
Адвокатът дава устни и писмени съвети, съставя всякакви книжа и изложения представлява и защитава доверителите си пред съдилищата и учрежденията. Повереници и защитници пред съдилищата и другите учреждения могат да бъдат само адвокати.
Задължения на адвоката
Адвокатът може да упражнява професията си само в места, където има съдилища. Адвокатът е длъжен да изпълнява съвестно професията си . Той не може при гледане на делата си да си служи със средства и похвати, които имат за цел прикриване и изопачаване на истината, излишно протакане на делата, заобикаляне на закона и създаване на неоправдани спънки за другата страна.
Той дължи уважение към съда и другите държавни органи, както и колегиалност в отношенията си с останалите адвокати.
Адвокатът не може да представлява или да дава съвети на едната страна, след като е представлявал или давал съвети на другата страна.
Той е длъжен да пази тайните, които неговите доверители са му поверили.
Адвокатът не може да се откаже от започнатото дело или от защитата на доверителите си, освен по уважителни причини. В този случай той е длъжен да извести доверителите си своевременно, за да имат възможност да продължат делото лично или чрез друг адвокат, без да става нужда то да се отлага.
Права на адвоката
При упражняване на професията си адвокатът е приравнен със съдията по отношение на уважението, което му се дължи, и относно отговорностите за нанесените му оскърбления.
Адвокатът може да се явява пред всички съдилища в страната, както и да прави справки във връзка с делата на своите клиенти във всички съдебни и други учреждения.
Даденото от доверителя от адвоката пълномощно за представляване и защита пред съдилищата не се нуждае от заверка.
Върховен надзор
Министърът на правосъдието има общо ръководство и върховен надзор върху дейността на съветите на адвокатските колегии и на юридическите консултации.
Министърът на правосъдието разглежда жалбите срещу решенията и разпорежданията на съветите на адвокатските колегии.
Министърът на правосъдието може да изменя или да отменя решенията на съветите на адвокатските колегии по всички въпроси, ако това се налага от обществения интерес.
Дисциплинарна отговорност
Адвокатите и стажант-адвокатите подлежат на дисциплинарно наказание:
• за допуснати грешки, опущения или бавност, които се дължат на небрежност или липса на правна подготовка;
• за системно нарушаване на правилата за вътрешния ред на юридическата консултация;
• за нарушаване на служебните си задължения;
• за получаване възнаграждение направо от клиента, както и за получаване на по-голямо възнаграждение от предвиденото в правилника;
• за неспазване надлежно приличие в отношенията си към съда и другите учреждения, помежду си или към гражданите;
• за всяко действие, което излага честността и достойнството на адвоката.
Дисциплинарните наказания са:
• мъмрене;
• строго мъмрене;
• отстраняване от работа за срок от шест месеца;
• изключване от колегията. Изключеният след изтичане на две години може наново да бъде приет в колегията.
Дисциплинарното производство се инициира по решение на съвета на адвокатската колегия по негова инициатива, по оплакване на граждани или по искане на съдебни или прокурорски органи.
Делата се разглеждат от дисциплинарни комисии от по трима души, избрани измежду членовете на съвета на адвокатската колегия.
Решенията на дисциплинарните комисии подлежат на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Министъра на правосъдието.

 

Указ № 1842 за адвокатурата
ДВ бр.96 от 3.XII.1976 г.

 

Организация на адвокатурата
Адвокатски колектив
Адвокатски колектив се образува в населено място, което е седалище на съд. В по-големите градове може да има няколко адвокатски колектива.
Адвокатският колектив е юридическо лице. Негови органи са общото събрание и секретариат.
Секретариат:


• се избира от съвета на адвокатската колегия за срок от 2 години измежду членовете на колектива;
• ръководи работата на адвокатския колектив и го представлява;
• е единственият, който може да се договаря с клиенти. Чрез него се сключват договорите между адвокатите и клиентите;
• разпределя работата между адвокатите съобразно подготовката, квалификацията и заетостта им и контролира изпълнението й, за да се осигури качествена правна помощ.
За причинени вреди или по повод извършването на адвокатска дейност отговарят солидарно адвокатът и адвокатският колектив.
Адвокатска колегия
Адвокатската колегия се състои от адвокатите в района на съответния окръжен съд. Нейно седалище е седалището на окръжния съд. Адвокатската колегия е юридическо лице. Нейни органи са общото събрание, съветът на адвокатската колегия и контролният съвет.
Общо събрание:
• избира с тайно гласуване за срок от две години съвет на адвокатската колегия в състав от 3 до 9 члена;
• избира с тайно гласуване за срок от две години Контролен съвет в състав от 3 до 5 члена;
• разглежда и се произнася по отчетите за дейността на съвета на адвокатската колегия и контролния съвет;
• приема бюджета на колегията и на адвокатските колективи.
Съветът на адвокатската колегия:
• избира от своя състав председател, заместник-председател и секретар;
• ръководи и контролира дейността на адвокатските колективи;
• провежда мероприятия за повишаване на професионалната подготовка на членовете на колегията;
• провежда мероприятия за превантивна дейност;
• провежда мероприятия за разпространение на правни знания сред населението;
• организира оказването на безплатна правна помощ;
• възбужда дисциплинарно преследване срещу адвокати от колегията;
• дава мнение за приемане и заличаване на членове от колегията.
Контролният съвет проверява стопанската и финансова дейност на съвета на адвокатската колегия и адвокатските колективи.
Централен съвет на адвокатурата
Върховен орган на адвокатурата е Централният съвет на адвокатурата със седалище град София. Той е юридическо лице. Избира се за срок от 5 години. Негови органи са Бюрото, Контролният съвет и Дисциплинарната комисия.
Централният съвет на адвокатурата:
• избира юро, контролен съвет и адвокатите-членове на дисциплинарната комисия;
• приема планове за дейността на адвокатурата;
• приема бюджета на съвета;
• утвърждава щата и бюджета на съветите на адвокатските колегии и адвокатските колективи;
• определя встъпителните и месечни вноски на адвокатите;
• взема решение за провеждане на мероприятия за превантивна дейност;
• взема решение за провеждане на мероприятия за разпространение на правни знания сред населението;
• разглежда отчети на бюрото, контролния съвет и дисциплинарната комисия;
• произнася се по законосъобразността на изборите на съвети на адвокатски колегии;
• приема типов правилник за вътрешния ред на адвокатските колегии и адвокатските колективи.
Бюрото е постоянно действащ орган, който осъществява дейността на съвета между неговите заседания. Бюрото:
• провежда решения на централния съвет;
• приема и заличава адвокати;
• възбужда дисциплинарно преследване срещу адвокати;
• отменя решенията на съветите на адвокатските колегии и на адвокатските колективи, които противоречат на закона;
• извършва ревизии и проверки на съветите на адвокатските колегии и на адвокатските колективи;
• разглежда отчетите на съветите на адвокатските колегии;
• дава мнение по проекти за нормативни актове по искане на съответните държавни органи и обществени организации.
Дисциплинарната комисия при централния съвет на адвокатурата се състои от членове на централния съвет, избрани от него и от съдии във Върховния съд, избрани от неговия пленум. Дисциплинарната комисия има няколко състава. Всеки състав се състои от председател - съдия от Върховния съд и двама членове-адвокати.
Адвокатско бюро за работа в чужбина и работа с чужденци
При централния съвет на адвокатурата се създава адвокатско бюро за работа в чужбина и работа с чужденци. Адвокатското бюро е юридическо лице. То осигурява правна помощ на чуждестранни дипломатически и други представителства, на техните сътрудници и на други чужди граждани и юридически лица в страната, както и на български граждани и юридически лица в чужбина.
Адвокати
Адвокат и младши адвокат може да бъде български гражданин, който отговаря на следните условия:
• да е завършил висше юридическо образование;
• да е преминал едногодишен стаж;
• да е издържал теоритико-практически изпит;
• да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, независимо от това че е реабилитиран;
• да не е лишен от право да упражнява адвокатска професия;
• да притежава необходимите политически, морални и делови качества.
Лице, което отговаря на посочените изисквания може да упражнява адвокатска професия, след като е прието в адвокатската колегия и е член на адвокатски колектив.
За адвокат може да бъде прието лице, което е работило 2 години като младши адвокат, младши съдия, младши прокурор, нотариус, съдебен изпълнител, прокурор, следовател, арбитър, юрисконсулт, юрист в правен отдел и научен работник.
Права и задължения на адвоката
Адвокатът е длъжен:
• да спазва правилата на професионална етика;
• да пази тайната, която неговите доверители са му поверили;
• да работи постоянно за повишаване на правната си подготовка;
• да упражнява съвестно професията си и да съветва правилно доверителите си и правоприлагащите органи;
• да се отнася с уважение към съда, другите държавни органи, адвокатите и гражданите.
Адвокатът не може:
• да представлява или да дава съвети на едната страна по делото, след като е представлявал или давал съвети на другата страна;
• да участва като повереник или защитник по дело, по което е участвал като съдия, съдебен засседател, прокурор или следовател;
• да се откаже от приетата защита освен по уважителни причини, а по наказателни дела - ако по независещи от него причини стане невъзможно да изпълнява задълженията си. В тези случаи той е длъжен да уведоми доверителя си своевременно, за да може да организира защитата си.
Права на адвоката
Адвокатът може:
• да се явява пред съдилищата в страната, както и да прави справки във връзка с делата на своите клиенти;
• да иска да бъдат заверени преписи от даденото му пълномощно, а със съгласието на упълномощителя да преупълномощава други адвокати.
Трудът на адвоката се заплаща от сумите за извършената от него работа, постъпили в касата на адвокатския колектив. Месечното възнаграждение на адвоката се определя съобразно количеството и качеството на вложения от него труд. От него се удържат дължимите данъци и други удръжки съгласно действащите нормативни актове.
Дисциплинарна отговорност
Адвокатите се наказват дисциплинарно за:
• допуснати грешки, пропуски и бавност в работата;
• нарушаване на трудовата дисциплина и на Правилника за вътрешния ред и дейността на адвокатската колегия и адвокатския колектив;
• използване на посредници за намиране на клиенти;
• получаване на възнаграждение направо от клиента;
• получаване на суми над определеното възнаграждение или на друга имуществена облага;
• действия, които излагат честта и достойнството на адвоката.
Дисциплинарните наказания са:
• мъмрене;
• строго мъмрене;
• отстраняване от работа за срок до 1 година;
• излключване от колегията.
За маловажни нарушения съветът на адвокатската колегия може да направи предупреждение на провинилия се адвокат.
Дисциплинарното преследване се възбужда от Министъра на правосъдието, от Бюрото на Централния съвет на адвокатурата и от съветите на адвокатските колегии по тяхна инициатива, по искане на съда или прокурата, по жалби или сигнали на граждани, държавни органи и организации.
Дисциплинарните наказания се налагат от Дисциплинарната комисия при Централния съвет на адвокатурата.
Дисциплинарните наказания мъмрене и строго мъмрене се заличават ако срещу адвоката не бъде възбудено ново дисциплинарно преследване до 1 година от налагането им. При дисциплинарното наказание отстраняване от работа за срок до 1 година - от изтърпяването му.
Права на Министъра на правосъдието по ръководство на адвокатурата
Министърът на правосъдието осъществява държавното ръководство и надзор върху дейността на адвокатурата.
Министърът на правосъдието:
• дава задължителни планово-икономически и финансови показатели за съставяне на бюджетите на органите на адвокатурата и контролира тяхното изпълнение;
• по предложение на Централния съвет на адвокатурата определя броя на адвокатите в страната съобразно нуждите от правна помощ;
• определя размера на възнагражденията на адвокатите;
• контролира законосъобразността на решенията на всички органи на адвокатурата и може да ги отменя в случай на незаконосъобразност или противоречие с интересите на обществото;
• може да отменя решения по дисциплинарни дела, които са незаконосъобразни или неправилни.

?>